— Ще те направя моя тази вечер — каза той, а гласът му прозвуча едновременно страстно и нежно.
Бел изрече само едно нещо.
— Моля те.
Устните му се спуснаха с горещи целувки надолу по шията й, докато пъргавите му пръсти я освобождаваха от дрехите й. Той я докосваше като умиращ от глад, галещ, търсещ и изискващ.
— Не мога… да бъда по-бавен — гласът му беше дрезгав.
— Не ме интересува — простена Бел. Тя можеше да усети познатите тръпки на страстта, които полазиха по краката и преминаха по ръцете й чак до центъра на нейната същност. Искаше да бъде освободена, умоляваше за това, изискваше го. Бел никога не си беше представяла, че страстта може да я порази толкова бързо, но веднъж, след като я бе вкусила, не можеше повече да се бори с нейния пламък. Започна да дърпа халата му с ръце, водена от нуждата да почувства кожата му върху своята.
Джон изглежда изпитваше същото, защото почти разкъса халата си в желанието си да почувства кожата на гърдите й, притисната към неговата.
— Господи, колко много те желая — изръмжа той и прокара ръката си надолу по тялото й докато не докосна съкровеното място на нейната женственост, покрито с косъмчета. Тя беше влажна и това едва не го подлуди.
Той не знаеше още колко може да издържи, без да проникне дълбоко в нея, но искаше да бъде напълно сигурен, че тя е готова за него, така че нежно плъзна пръста си в нея.
Можеше да усети как мускулите й се стягат около него и беше зашеметен от естествената реакция на желанието й.
— Моля те — изрече Бел. — Искам… — Гласът й се загуби.
— Какво искаш?
— Искам теб — дрезгаво каза тя. — Сега.
— О, скъпа, аз също те искам. — С нежен натиск той разтвори краката й и легна отгоре й, готов да проникне в нея, но почти не я докосна. Дишането му беше учестено и той даде всичко от себе си, за да изрече следващите думи. — Сигурна ли си, любима? Защото веднъж докосна ли те, нямам да съм в състояние да се спра.
Отговорът на Бел беше да хване хълбоците му с ръце и да го дръпне към себе си. Джон най-накрая си позволи да направи това, за което беше мечтал от седмици и бавно навлезе в нея. Тя беше малка, тясна и той беше ужасен, че може да я нарани, затова навлезе много бавно, като постепенно усилваше натиска и леко се отдръпваше назад, за да позволи на тялото й да свикне с него.
— Боли ли те? — прошепна той.
Имаше само едно малко неудобство, когато той натискаше напред, но Бел чувстваше тялото си отпуснато, затова тя поклати глава, защото не искаше да го тревожи. Освен това, знаеше докъде води всичко това и искаше отчаяно да стигне до там. Джон изпъшка, когато достигна до тънката бариера на нейната девственост. Беше впрегнал целия си самоконтрол, за да не навлезе в нея по начина, по който тялото му го зовеше.
— Това може да заболи малко, любов моя. Искаше ми се да има друг начин и да мога да отнема болката от теб, но ти обещавам, че ще е само веднъж и…
— Джон? — прекъсна го Бел нежно.
— Какво?
— Обичам те.
Почувства се така, сякаш не можеше да диша.
— Не, Бел, не ме обичаш — задъхано каза той. — Не можеш. Ти…
— Обичам те.
— Не, моля те. Просто не го казвай. Не казвай нищо. Не… — Не можеше да говори повече. Не можеше да диша. Тя беше негова, но се чувстваше така, сякаш я беше откраднал. Бел беше повече, отколкото той заслужаваше и макар да беше достатъчно алчен, за да я иска в живота си, не беше толкова голямо копеле, за да поиска сърцето й.
Бел видя измъчения му поглед. Не го разбираше, но искаше отчаяно да го изтрие от очите му. Думите не можеха да го излекуват, затова тя демонстрира своята привързаност, като дръпна главата му надолу към себе си. Той беше напълно обезоръжен от нейните нежни и изящни движения и се изви напред, за да навлезе изцяло в нея. Бел се чувстваше прекрасно, беше различно от всичко, което беше преживяла, но въпреки това той се застави да лежи спокойно в продължение на минута, докато не почувства мускулите й да се разтягат, за да го приемат.
Бел се усмихна колебливо.
— Толкова си голям.
— Точно толкова, колкото всеки друг мъж. Макар че нямам намерение да ти позволя някога да имаш база за сравнение.
Той започна да се движи в нея с нежен натиск, като се наслаждаваше на сладкото триене на телата им. Бел ахна, когато го почувства.