— О, господи.
— О, господи наистина.
— Мисля, че това ми харесва. — Без да мисли Бел започна да движи бедрата си под него, надигаше се, за да срещне движенията му, когато той се устремяваше към нея. Краката й се увиха около него и нейната нова позиция му позволи да навлезе още по-дълбоко в нея, толкова дълбоко, че за миг Бел си помисли, че ще докосне сърцето й.
Движенията му станаха по-бързи и отсечени и Бел беше пометена заедно с него от вълните, докато плаваха по морето на страстта към освобождението си. Тя заби пръсти в кожата му, а ноктите й одраскаха плътта му, докато се опитваше да го придърпа още по-близо до себе си.
— Искам го сега! — изстена тя, чувствайки как започва да губи контрол върху тялото си.
— О, ще го имаш, обещавам ти. — Ръката му се плъзна между телата им и докосна най-чувствителното кътче от плътта й. Тя излетя в момента, в който той я докосна и извика страстно, когато всеки напрегнат мускул в тялото й беше разтърсен от тръпки.
Усещането как тя се стяга около него беше повече, отколкото Джон можеше да понесе. Той се тласна за последен път в тялото й и извика дрезгаво, когато настъпи собственото му освобождение. Двамата се строполиха със замаяни и потни, преплетени тела, които излъчваха топлина. След като Джон успя да възвърне нормалното си дишане, той отмести един влажен кичур от лицето й я попита:
— Е?
Бел му се усмихна.
— Трябва ли да питаш?
Той въздъхна облекчено. Нямаше намерение да го попита за отказа му да приеме любовта й. Джон усети как тялото му се отпуска и дори успя да се усмихне закачливо, когато й отвърна:
— Направи ми това удоволствие.
— Ти беше прекрасен, Джон. Хареса ми повече от всичко, което познавам. Трябва да ти благодаря.
Той щипна нослето й.
— Ти изигра прекрасно своята роля.
— Ммм — беше единственият й коментар на неговите думи. — Но ти се въздържа заради мен, за да се увериш, че аз съм… напълно добре — завърши тя думите си, неспособна да измисли по-подходяща фраза. Когато Джон реши да протестира, тя сложи ръка на устните му. — Тихо. Мога да прочета всичко по лицето ти. Ти си толкова нежен и грижовен мъж, но се опитваш упорито да не позволиш на хората да го видят. Виж само как направи всичко това съвършено за мен. Дори ме накара да изпитам удоволствие преди това, за да не се страхувам тази нощ.
— Това е така, защото ме е грижа за теб, Бел. Искам всичко да е идеално за теб.
— О, то е идеално Джон — въздъхна доволно тя. — Наистина е.
— Ще те защитя — обеща той разпалено. — Ще си в безопасност.
Бел се сгуши в свивката на ръката му.
— Знам, скъпи мой. Аз също ще те защитя.
Джон се усмихна, когато през ума му мина представата как тя размахва меч.
— Аз не съм безпомощна, както знаеш — продължи Бел.
— Знам — каза той снизходително.
Тонът му я подразни и тя се поизправи, за да го погледне в лицето.
— Не съм — протестиращо изрече тя. — И ти по-добре свикни с това, защото аз няма да ти позволя да се оправяш с това чудовище съвсем сам.
Джон погледна към нея и повдигна вежди.
— Наистина ли си мислиш, че аз ще ти позволя да се изложиш на опасност?
— Не разбираш ли, Джон? Ако се изложиш на опасност, все едно си изложил мен на опасност. Едно и също е.
Джон не го разбираше така, но не искаше да спори за това, докато лежеше топла и мека в обятията му.
— Не каза ли, че искаш да забравиш за проблемите ни за няколко часа? — напомни й той нежно.
— Да, предполагам, че искам. Но е трудно да се забрави, нали?
Ръката му докосна белега на рамото му, където куршумът го беше одраскал по-рано тази седмица.
— Да, така е — отвърна й той мрачно.
Глава шестнадесета
Утрото настъпи твърде бързо и Бел скоро осъзна, че ще трябва да се прибере у дома. Тя бързо навлече дрехите си, все още неспособна да повярва, че се е промъкнала в стаята на Джон предната вечер. Със сигурност никога не се бе имала за безразсъдна и дръзка. Тя въздъхна тихо и предположи, че жените навярно правят отчаяни неща от любов.
— Какво има? — попита Джон веднага, докато нахлузваше на раменете си бяла риза.
— Какво? А, нищо особено. Просто си мислех как не искам никога повече да се катеря по дърво до третия етаж.
— Напълно съм съгласен.
— Самото катерене по дървото не беше толкова ужасно. Но пълзенето по клона до прозореца ти…