— Няма значение — прекъсна я той строго, — понеже няма да го правиш повече.
Загрижеността му беше толкова явна, че Бел забрави да се възмути от властното му отношение.
Докато тихо се промъкваха през къщата на Деймиън, Бел се зачуди дали е разумно да се връщат до дома й сами, докато врагът им бе на свобода. Сподели опасенията си с Джон, когато стигнаха до стълбите.
Джон поклати глава.
— Струва ми се по-скоро страхливец, който предпочита наметалото на нощта.
— Мен ме нападна през деня — напомни му Бел, като спря инатливо.
— Да, но използва наети главорези, а и ти си жена. — Джон видя, че Бел възнамерява да възрази срещу това пренебрежително отношение, затова добави дипломатично: — Не че смятам, че не си способна, но сигурно знаеш, че повечето мъже не биха те възприели като заплаха. Освен това, за какво ще е станал толкова рано. Защо да чака отвън, след като аз вероятно ще съм си в леглото още няколко часа?
— Но може да ме е видял снощи. И тогава ще знае, че ще трябва да ме изпратиш до вкъщи.
— Ако те беше видял снощи, щеше да те грабне. — Тази мисъл го накара да потрепери от страх и същевременно усили решимостта му да сложи край на този епизод възможно най-скоро. С решително вдигната глава Джон хвана Бел за ръката и я поведе надолу по стълбите. — Да тръгваме. Искам да те върна в дома ти преди обяд.
Бел вдъхна дълбоко свежия въздух.
— Досега май не съм била навън в толкова ранен час. Поне не и нарочно.
Джон й се ухили порочно:
— А сега нарочно ли си навън?
— Е, може би не съвсем. — Тя се изчерви. — Но се надявах…
— Нямаш срам.
— Може и така да е, но имай предвид, че тази история имаше щастлив край.
Мислите на Джон се върнаха на тайнствения мъж, който беше нападнал и двама им.
— За съжаление, точно на тази глава още не й е дошъл краят.
Бел стана сериозна.
— Добре де, щастлива среда тогава. Или там както се нарича частта преди кулминацията.
— А аз мислех, че кулминацията беше снощи.
Страните на Бел се обагриха в непостигнато дотогава наситено розово.
— Имах предвид литературния термин — измънка неуверено.
Джон реши да не я тормози повече и затвори все още усмихната си уста. Изчака прилично дълго и попита:
— Дали Персефона е станала вече?
Бел се намръщи и погледна към небето, по което все още личаха последните розово-оранжеви ивици на зората.
— Не съм сигурна. Странна птица е тя. Никога не знам какво да си мисля за нея. Освен това аз самата рядко съм будна по това време, така че няма как да знам дали е ранобудна.
— Е, за твое добро се надявам още да спи. Единственото, което може да стори всъщност, е да настоява да се оженя за теб, което няма да е проблем, защото точно това възнамерявам да направя във възможно най-скоро време. Все пак предпочитам да избегна писъците и припадъците, и другите подобни женски глупости.
— Мисля, че двете с Персефона ще съумеем да се придържаме към поведение, което да не обижда мъжествената ти природа.
Устните на Джон помръднаха.
— Виждам, че ти го правиш.
Не й се наложи да слуша други забележки, докато стигнаха до дома й. Тя предвидливо си бе взела ключ предната вечер и двамата се вмъкнаха тихомълком. Джон веднага се обърна да си ходи, за да не предизвика скандал.
— Моля те, не тръгвай още — побърза да го спре Бел, като сложи меко ръка върху рамото му. Невероятно, но никой от прислугата не беше усетил как се промъкват вътре. — Почакай ме в библиотеката. Ще изтичам горе да си облека нещо по-подходящо.
Джон погледна мъжкото й облекло с усмивка и кимна, а Бел забърза нагоре по стълбите. Спря на площадката, погледна надолу с дяволита усмивка и заяви:
— Доста неща трябва да обсъдим.
Той кимна отново и се упъти към библиотеката. Прокара пръст по гръбчетата на книгите, докато намери една с интригуващо заглавие и я свали от рафта. Прегледа я лениво, без да внимава особено в съдържанието. Мислите му упорито си оставаха заети със светлокосия ангел на етажа над него. Какво, за бога, я бе прихванало, за да се покатери по дърво до прозореца му на третия етаж? Не че се оплакваше от последвалите събития, но въпреки това щеше да я убие, ако още веднъж се опиташе да свърши нещо такова. Джон въздъхна, усещайки тялото си да се затопля — не от желание, а от задоволство.
Тя бе негова. Все още не беше сигурен как се случи всичко, но тя беше негова.