Бел се върна, облечена в бледорозова рокля, която подчертаваше естествената руменина на бузите й. Косата й беше прибрана набързо в хлабав кок, който, въпреки че не можеше да бъде наречен моден, поне беше приличен.
Джон вдигна вежди, учуден от бързото преобразяване.
— Милейди, само пет минути? Зашеметен съм… и впечатлен.
— О, стига, не е толкова трудно човек да се облече — отвърна Бел.
— Сестрите ми никога не се справяха за по-малко от два часа.
— Вероятно зависи от това колко бързаш да стигнеш там, за където си тръгнал.
— А ти много ли бързаш?
— О, да — прошепна Бел, — много.
Тя пристъпи, после още малко и още малко, докато не застана съвсем близо до него.
— Мисля, че си ме направила палав.
— О, надявам се да е така. — Бел забеляза, че дишането му беше станало леко накъсано и се усмихна. Беше й приятно да знае, че му действа, както той на нея. — О, и между другото — подхвърли небрежно, — обикновено наистина са нужни повече от пет минути на една дама, за да се преоблече.
— Моля? — Очите на Джон се бяха замъглили от желание и съзнанието му напълно отказваше да схване думите й.
Бел се завъртя:
— Копчетата.
Той пое рязко дъх при гледката на гладкия й бял гръб, разголен от отворената рокля.
— Би ли ми помогнал? — попита тя тихо.
Джон безмълвно плъзна копчетата в илиците, като пръстите му се отклоняваха към топлата й кожа при всяка възможност. Когато стигна до най-горното, той се наведе и положи нежна целувка върху уханната кожа на врата й.
— Благодаря — промълви Бел и се обърна. Всеки нерв по врата и гърба й внезапно бе оживял. Съзнаваща, че ще трябва да покаже повече благоприличие — все пак се намираха в библиотеката на баща й. Тя се отдалечи и седна в едно кожено кресло. — Непременно трябва да обсъдим някои неща — започна тя, след като се настани удобно.
— Утре — отвърна Джон, като седна в креслото до нейното.
— Моля?
— Ще се оженим утре.
Бел примигна.
— Доста е скоро, не мислиш ли? — Тя се беше примирила с факта, че нямаше да получи сватбата на мечтите си, но смяташе, че заслужава нещо поне малко специално. Съмняваше се, че роднините й ще успеят да дойдат в Лондон, да видят как се венчае, ако станеше, както Джон иска.
— Бих го направил още днес, но смятам, че една дама се нуждае от малко време.
Бел го огледа предпазливо с надеждата, че говори саркастично.
— Няма нужда да бързаме толкова.
Думите й не го притесняваха; Джон знаеше, че тя не се опитва да се измъкне от женитбата. Но той нямаше желание за дълъг годеж. Не и след онова, което бе вкусил предната нощ.
— Според мен трябва много да бързаме. Искам те близо до себе си, за да се погрижа за безопасността ти. Да не говорим, че може и да носиш дете от мен.
Бел пребледня. Толкова бе отнесена от страстта, че дори не беше помислила за възможните последствия. Сигурно затова толкова много хора се оказваха с някак си неудобни бебета.
— Нямах предвид да чакаме месеци. Надявах се на около седмица. Освен това ще ти трябва специално разрешително.
— Взел съм го.
— Кога успя?
— Миналата седмица. Когато ти дадох две седмици, докато се върнат родителите ти.
— Двете седмици не са изтекли — усмихна се Бел победоносно и се облегна в креслото. Беше си спечелила поне няколко дни.
— Съжалявам, но това предложение беше удължено преди да узная, че си имаме един неудобен враг. Вече не желая да чакаме толкова дълго. Повтарям — искам да си близо до мен, за да те държа под око.
Бел въздъхна тихо. Джон се държеше доста романтично, а тя определено не беше безразлична към малко романтика. Но едва ли щеше да успее дори да си набави нови дрехи, ако сватбата е утре. Мисълта да се омъжи в някоя от старите си рокли безспорно не беше романтична. Тя го погледна, опитвайки се да прецени дали има смисъл да защитава каузата си. Той изглеждаше неумолим.
— Добре. Нека е утре. Вечерта — побърза да добави накрая.
— Мислех, че сватбите се правят сутрин.
— Не и тази — измънка тя.
Джон кимна великодушно. Можеше да направи тази отстъпка. Изправи се и изглади с длани жакета си.
— Ако ме извиниш, трябва да се погрижа за някои неща. Имаш ли предпочитан свещеник? Някой, който би искала да извърши церемонията?
Бел се трогна, че се е сетил да я попита, но му отговори, че няма духовник, към когото да е особено привързана.