— Все пак вземи някой от лакеите ми със себе си — добави тя. — Не искам да излизаш сам.
Джон се съгласи. Той смяташе, че врагът му би предпочел да нападне през нощта, но нямаше причина да не вземе предпазни мерки.
— И искам да стоиш тук — предупреди той.
Тя се усмихна на загрижеността му.
— Можеш да бъдеш сигурен, че ако изляза, ще взема със себе си най-малко осмина придружители.
— Лично ще те удуша, ако не го направиш — изръмжа Джон. — Ще дойда по-късно днес, когато разбера кога има свободен свещеник.
Бел го последва в коридора и уреди двама от лакеите й да останат с него през целия ден.
Придружи го до входната врата, където той взе ръката й и положи лека целувка на дланта й.
— О, Джон — въздъхна тя, — дали ще ти се наситя някога?
— Надявам се, че няма — ухили се дръзко той и се измъкна навън.
Бел поклати глава и се запъти нагоре по стълбите. За бога, нима наистина щеше да се венчае утре?
Тя въздъхна. Щеше.
Влезе в спалнята си и седна зад бюрото. Извади хартия за писане и перо. Откъде да започне? Реши да пише на брат си.
„Скъпи Нед,
Утре вечер се омъжвам. Нали ще дойдеш?
Тя се усмихна и пъхна загадъчната бележка в кремав плик. Това би трябвало да го накара да забърза към Лондон. Писмото й до Дънфорд беше съвсем същото, само че този път включи името на Джон. Не че щеше да се изненада.
Ема не би търпяла подобни тайнствености, затова Бел реши да бъде откровена. Освен това братовчедка й вече знаеше доста за отношенията й с Джон.
„Скъпа Ема,
За моя огромна радост с Джон решихме да се оженим.
За съжаление, трябва да го сторим много бързо.“
Бел се намръщи на това изречение. Ема със сигурност щеше да си помисли най-лошото.
И разбира се, щеше да е права, но Бел не беше склонна да мисли за последните събития в живота си като за „най-лошото“ в какъвто и да било смисъл. Все пак продължи с писмото.
„Знам, че не ви давам почти никакво време, но се надявам, че двамата с Алекс ще успеете да дойдете в Лондон за сватбата ми утре. За съжаление, все още не зная точния час на церемонията, но ще бъде вечерта.“
Намръщеното лице на Бел премина в гримаса. Твърде често използваше „за съжаление“, за да обяви едно уж радостно събитие. Никак не се справяше. Накрая просто се отказа от опитите да пише елегантно и довърши писмото набързо.
„Сигурно си изненадана. Аз самата съм изненадана донякъде. Ще ти обясня, когато пристигнеш.
С много обич,
Тъкмо се канеше да занесе писмото долу и да помоли някой от прислугата да повика трима бързи пратеници, когато Персефона премина покрай отворената врата на стаята й.
— Бога ми, рано си станала — възкликна по-възрастната дама.
Бел се усмихна и кимна, потискайки лукавия подтик да заяви, че съвсем не си е лягала.
— Има ли причина за това? — настоя Персефона.
— Утре се омъжвам.
Нямаше причина да не го каже направо. Персефона примигна като голяма сова.
— Моля?
— Омъжвам се.
Мигането продължи. Бел си промени леко мнението, решавайки, че наставницата й прилича не толкова на обикновена сова, колкото на умствено изостанала такава. След няколко секунди обаче птицеподобната й другарка си възвърна гласа.
— Познаваме ли господина?
— Лорд Блекууд, разбира се — тросна се Бел. — Кой друг?
Персефона сви рамене.
— Отдавна не е идвал.
— Няколко дни не са „отдавна“ — отвърна Бел отбранително. — Пък и това е без значение, защото се сдобрихме и утре вечер ще се оженим.
— Разбирам.
— Няма ли поне да ме поздравиш?
— Разбира се, скъпа моя. Знаеш, че го смятам за много добър младеж, но ми се струва, че някак си не съм изпълнила дълга си като твоя наставница. Как, за бога, ще обясня на родителите ти?
— Ти дори не познаваш родителите ми, а и те си нямат и представа, че имам наставница. — Бел погледна към Персефона и веднага разбра, че е направила грешка с тези думи. По-възрастната жена сякаш от болна сова се преобрази в раздразнен пор. — Погледни нещата от тази страна — предложи Бел с надежда, — целта на всички млади дами е да се омъжат или поне така се говори. Нали?
Персефона кимна, но не изглеждаше убедена.
— Ще се омъжа. Значи съм постигнала благородна цел и това говори добре за теб като моя наставница и компаньонка. — Бел се усмихна слабо, без да може да си спомни кога за последно е говорила подобни глупости.