— Е, нали даде мен — отсече Ема. — Ще се задоволи с това. Нед прати ли отговор на писмото ти?
— Нямаше достатъчно време.
Ема прехапа долната си устна.
— Дали да не сляза долу да забавя приготовленията? Веднага се връщам.
Тя излезе и отиде в гостната. Джон крачеше из стаята, повече нетърпелив, отколкото притеснен.
— Защо се бави толкова? — излая той.
Ема сви устни и погледна часовника.
— Едва седем и десет е. Тоест съвсем навреме за сватба, насрочена за седем.
— Жени.
Това дойде от съпруга й, прострян на канапе, което едва побираше едрото му тяло.
Срещу него седеше Дънфорд и се подхилкваше.
Ема им хвърли по един зъл поглед и след това се обърна към бъдещия си братовчед.
— Трябва ни още съвсем малко време — измънка тя.
— Ема, скъпа — повика я съпругът й с невероятно спокоен тон, — би ли дошла за малко?
Ема го огледа недоверчиво, но отиде до канапето.
— Виждаш ли свещеника ето там? — прошепна той.
Тя кимна.
— Забелязваш ли нещо… как да кажа… особено в него?
Ема наклони глава и огледа внушителния мистър.
— Сякаш е леко наклонен наляво.
— Именно. Стои там от трийсет минути и това е четвъртата му чаша бренди. Смятам, че трябва да започнем церемонията, докато още можем.
Ема напусна стаята безмълвно и отново се качи горе. Когато влезе в спалнята на Бел, заяви:
— Май няма да можем да бавим нещата.
— Дори за няколко минути ли?
— Не и ако искаш да се омъжиш тази вечер.
Бел нямаше представа какво трябва да означава това, но предпочете да не разбира. Тя закрепи парче бяла испанска дантела върху косата си.
— Явно не мога да чакам Нед повече. Викни Алекс да ме съпроводи до олтара.
Ема още веднъж изтича надолу по стълбите, хвана мъжа си за ръката и каза на Персефона да започне да свири на пианото.
Двамата с Алекс завариха Бел на горната площадка точно, когато Персефона заблъска по инструмента.
— Боже милостиви — възкликна Алекс, когато какофонията нахлу в ушите му, — това Бетовен ли е?
— Мога да се закълна, че поисках Бах — смръщи се Бел.
— И на Бах не ми прилича — отвърна Алекс. — Не прилича на нищо.
— Да се надяваме само да не запее — обади се Ема и хвърли на братовчедка си една последна усмивка, преди да тръгне надолу по стълбите, за да заеме мястото си като кума.
— Едва ли ще се справи по-зле от теб — присмя й се Алекс.
Бел погледна към братовчедка си, която вече беше минала половината стълби.
— Май не те чу — прошепна тя.
— Навярно е за добро. Ще тръгваме ли? — Алекс й предложи ръката си. — Мисля, че е нашият ред.
Докато се носеха надолу по стълбите, покрай всичките розови и бели рози, които Бел специално беше поръчала, притеснението и разочарованието от бързата й сватба се стопиха и остана единствено дълбоко усещане за удовлетворение и радост. Всяка стъпка я носеше към мъжа, когото обичаше и чийто живот щеше да се свърже неотделимо с нейния.
Когато влезе в гостната и го видя да стои до свещеника, а в очите му горяха гордост и желание, едва се сдържа да не се хвърли в прегръдките му.
Двамата с Алекс най-сетне стигнаха до предната част на стаята и той сложи ръката й върху тази на Джон и отстъпи.
— Чеда божии! — излая мистър Дос и алкохолни пари облъхнаха лицето на Бел. Тя се покашля дискретно и отстъпи крачка назад.
Персефона не разбра, че трябва да спре, и продължи да свири жизнено и радостно на пианото. Дос се обърна към нея с видимо раздразнение и извика:
— Казах „Чеда божии!“.
Думканията на Персефона умряха в мъки. Бел се възползва от това, че вниманието на Дос беше отвлечено и прошепна на Джон:
— Сигурен ли си, че е божи служител?
— Напълно — потисна усмивката си Джон.
Дос отново се обърна към младоженците.
— Както казвах, чада божии. — Примигна няколко пъти той и огледа малобройната публика. — Или може би трябва да кажа „вие тримата“ — измърмори.
— Ако обичате, гостите са четирима — не се сдържа Бел.
— Извинете?
— Казах — процеди тя, — че гостите са четирима. Да, сватбата е необичайна, но бих искала всичките ми четирима гости да бъдат отбелязани в нея.
Усещаше как до нея Джон се тресе в безмълвен смях. Дос не беше от хората, които лесно биха отстъпили пред едно нищо и никакво девойче, каквото му се виждаше Бел, особено след като се беше подкрепил с пет чаши първокласно бренди.