— Не е много голям — промълви Джон.
— За мен е достатъчно голям.
— Името му е ужасно.
— Това може да се оправи.
— Няма многобройна прислуга.
— Не ми трябва. И престани да се опитваш да унижиш Блечфорд Манър. Имението има някои отлични качества.
— Нима? — Те бяха на върха на стълбите.
— О, да — усмихна се кокетно Бел. — Розовите храсти са прекрасни.
— Само толкова?
— В гостната има прелестен килим обюсон.
— Това ли е всичко?
— Е — продължи да се усмихва Бел, когато двамата влязоха в спалнята й, — и господарят му.
— Господарят ли? — Очите на Джон светнаха от удоволствие.
— Много е привлекателен.
— Мислиш ли? — той затвори вратата с ритник. О, да, много.
Ръцете на Джон се плъзнаха около копчетата, които се спускаха по гръбнака й.
— Искам да ти кажа една тайна.
— Така ли? — Бел усети как сърцето й ускорява ударите си при допира на топлите му ръце по кожата й.
— Мхм. Този господар, когото спомена…
— Да?
— Той също те харесва.
— Така ли?
Джон разкопча и последното й копче и пусна роклята да се плъзне по тялото й, оставяйки я само по малка копринена дреха, която подлуди всичките му сетива.
— Би искал да започне да господарства тази нощ.
— Да господарства ли? — попита Бел с едва доловим игрив упрек в гласа към глагола, който използва.
— Ами веднъж вече го е правил и доста му хареса.
— Хареса ли му? — Бел едва изговаряше думите, защото ръцете на Джон вече се плъзгаха по краката й и вдигаха долната й риза над бедрата.
— О, много му хареса.
— Толкова, че да го прави цял живот?
— Мхм. Толкова, че да те остави ти да господарстваш над него.
Тя наклони глава и се усмихна:
— Наистина ли?
— О, да. — Устните му намериха падината между врата и рамото й.
Бел усети как пристъпва назад, докато не почувства леглото зад себе си.
Устните на Джон се спуснаха върху гърдата й и на нея й беше много трудно да се задържи на крака. Двамата потънаха в леглото.
Горещината на тялото му отпечата нейното в матрака само за миг, преди той да се вдигне от леглото и да свали ризата си със замах.
— Божичко, Бел… — изхриптя той, — само ако знаеше…
— Само ако знаех какво? — попита тя тихо, докато погледът й се плъзгаше по голите му гърди с женско задоволство.
Ръцете му, които междувременно разкопчаваха копчетата на панталона му, застинаха.
— Колко… какво ти… — Джон разтърси леко глава, сякаш да освободи думите от гърлото си. — Животът ми се… — Той преглътна. — Не мога да го обясня.
Бел се протегна и го хвана за ръка.
— Тогава ми покажи.
Той положи дланта й върху корема си и я плъзна нагоре към сърцето.
— Бие за теб — прошепна. — Само за теб.
Бавно се приближи към нея, сякаш дърпан от невидима нишка, която ги свързваше. Останалите му дрехи паднаха на пода и той легна при нея. Между горещите им тела бе само тънката коприна на долната й риза.
Бел усещаше напора у него. Ръцете му бродеха по кожата й с неистова енергия. В тялото й се насъбра желание, завихрено в нажежена до бяло страст от ръцете и устните му и от несвързания му шепот.
Тя дръпна ризата си, опитвайки се да я вдигне нагоре, но той притисна ръцете й.
— Остави я. Харесва ми.
— Но аз искам да те почувствам — задъха се тя.
— И така можеш. — Той простря длан върху корема й. — Аз те чувствам. И усещам коприна, горещина и желание.
Бел усети как нещо се забързва в стомаха й. Дъхът й излизаше на кратки тласъци. Бедрата й се притискаха в неговите, а доказателството за страстта му беше между краката й.
— Джон, аз…
— Да, мила?
— Искам да те почувствам.
Тялото му се разтърси и Бел усети напрежението в мускулите му, докато той се бореше да контролира желанието си.
— Не е нужно да внимаваш — прошепна тя. — Аз също го искам.
Очите му веднага намериха нейните.
— Бел, не искам да те нараня.
— Няма. Не би могъл да ме нараниш.
Ръцете му се плъзнаха към краката й и той бавно ги раздели, избутвайки коприната нагоре. Върхът на мъжествеността му я намери и той се придвижи напред.
Дъхът й спря, когато усети как влиза в нея. Това бе най-интимната милувка и тя изви ханша си, за да го приближи още повече към себе си. Движенията му ставаха по-бързи, по-необуздани.