Събираше се в нея. Сила. Напрежение. Нарастваше и я изпълваше.
Дишането на Джон се разпокъса. Той впи пръсти в косата й, повтаряйки името й задъхано, докато се движеше напред и назад, потънал в първичния ритъм.
Бел се движеше към екстаза със зашеметяваща скорост. Тя заби нокти в гърба му в опит да достигне нещо, което бе толкова близо… и успя. Удоволствието я сграбчи и тя изкрещя името му.
Но Джон не я чу. Виковете й бяха удавени в неговите, докато се втурна за последен път и избухна в нея. Срина се върху нея, докато цялото му тяло бе натежало от напрежение.
След много минути Джон се изтърколи настрани и я придърпа до тялото си.
Сега телата им бяха разделени, но Джон я държеше близо до себе си.
— Искам да заспя, докато те прегръщам — прошепна той. — Искам да усещам теб и уханието ти. Искам да знам, че си тук.
Бел се сгуши по-близо до него.
— Никъде няма да ходя.
Джон въздъхна и на устните му се появи усмивка. Потърка лице в косата й и я целуна по главата.
— Съпругата ми — промълви, без да може да сдържи нотката на удивление в гласа си, — съпругата ми.
Глава осемнадесета
Едва на следващата сутрин Бел се сети да попита Джон за разговора му с Алекс. За кратко той се зачуди дали да не скрие истината от нея, но един въпросителен поглед бе достатъчен да му напомни, че я уважава твърде много, за да прибягва до увъртания.
— Знам кой се опитва да ме убие — каза накрая с нисък глас.
Бел седна в леглото и издърпа чаршафите над гърдите си.
— Кой?
— Джордж Спенсър. — Джон прочисти гърлото си. — Онзи, за когото ти разказвах.
Кръвта се отдръпна от лицето на Бел.
— Но нали беше напуснал страната?
— И аз така смятах. Ашбърн го видял пред къщата преди сватбата.
— Сигурен ли си, че иска да те убие?
Джон затвори очи и спомените му го върнаха в Испания. Вонята на секс и кръв. Агонията в очите на Ана. Бесът в погледа на Спенсър.
— Сигурен съм.
Бел го прегърна и се притисна към него.
— Сега поне знаем кой е. Сега вече можем да се борим срещу него.
Той кимна бавно.
— Какво ще правим?
— Още не знам, мила. Много неща трябва да се обмислят.
Но все още не искаше да мисли за това, не и докато лежеше в леглото със съпругата си, за която беше женен от по-малко от денонощие. Той я целуна отново и рязко смени темата на разговор:
— Доволна ли си от сватбата си?
— Разбира се — отвърна Бел като лоялна съпруга.
— Сигурна ли си? — На Джон не му се искаше да си мисли, че бързането му е развалило един от най-вълшебните дни в живота й. — Изглеждаше някак смутена преди церемонията.
— А, това ли — отвърна Бел и леко поруменя. — Просто бях малко изнервена.
— Надявам се, че не си се усъмнила дали трябва да се омъжиш за мен. — Да се надява? По-скоро се молеше.
— Не, разбира се. — Игриво го плесна по рамото тя. — Никога дори за миг не съм си помислила, че правя грешка. Просто бях в малък конфликт със себе си, защото сватбата ми не беше точно каквато си бях мечтала.
— Съжалявам — промълви Джон.
— Не, недей. Само защото не беше такава, каквато очаквах, не означава, че не беше напълно съвършена. Божичко, има ли някакъв смисъл в думите ми? — Джон кимна със сериозно изражение. — Мислех, че ще имам нужда от църква и стотици гости, и музика, която прилича на такава, но грешах. Всъщност имах нужда от пиян свещеник, дръзки гости и придружителка, която се е научила да свири на пиано от някоя коза.
— Значи получи точно това, от което се нуждаеше.
— Явно да. Но в крайна сметка всъщност се нуждаех само от теб.
Джон се наведе да я целуне отново и двамата останаха заети с това през следващия час.
С напредването на деня Джон осъзна, че ще трябва да направи нещо по отношение на Джордж Спенсър. Определено нямаше желание да седи и да чака Спенсър най-сетне да вкара куршум в гърдите му. Би се побъркал, ако трябваше да чака търпеливо врага си, да направи следващия си ход. Следователно, за да запази разсъдъка си, трябваше да измисли някакъв план. Мисълта да се крие по ъглите му беше противна и той реши да се справи пряко с положението и да се срещне със Спенсър лице в лице.
Това, разбира се, налагаше да знае къде се намира Спенсър. Джон не се съмняваше, че лесно ще се сдобие с такова сведение. В Лондон новините се разпространяваха бързо, дори извън сезона, а Спенсър произлизаше от достатъчно добро семейство, за да бъде сигурен, че пристигането му няма да остане незабелязано.