— Известието в „Таймс“ не е ли достатъчно?
— Никак, мила моя. Трябва да съобщим на града, че сме дали съгласието си. Няма нужда да се разбира, че дори не познавахме Джон до днес.
— Да, сигурно си права.
Изведнъж Керълайн плесна с ръце:
— Сетих се! Зимният бал на Тъмбли! Идеална възможност. Всички идват от провинцията за него.
Бел преглътна притеснено. Всяка година през ноември граф и графиня Тъмбли организираха бал. Той беше едно от малкото събития, за които аристократите идваха в Лондон през зимата. При обичайни обстоятелства щеше да отиде с удоволствие, но не смяташе, че двамата с Джон биха били в безопасност сред голяма тълпа хора през нощта.
— Кога е той, майко?
— Би трябвало да е през следващите две седмици. Трябва да видя точната дата в кореспонденцията си. Имам да прочета цял куп писма.
— Не съм сигурна дали ще искаме да дойдем, мамо. Все пак сме младоженци, знаеш и искаме да сме сами.
— Ако искахте да сте сами, трябваше да изхвърчите в провинцията на секундата, когато сте си казали „да“. Но след като сте тук, ще отидете на този бал и ще се усмихвате. И след това можете да се върнете, където е новият ви дом и да си живеете провинциално. А къде всъщност е този нов дом — тоест, как се нарича?
— Блечфорд Манър.
— Как форд?!
— Блечфорд.
— Чух те и първия път. Бел, това име е ужасно.
— Знам.
— Не, то е просто невероятно грозно.
— Знам. Смятаме да го сменим.
— Погрижи се да го сторите. След бала на Тъмбли обаче, защото преди това няма да мърдате от Лондон.
Глава деветнадесета
На следващия ден Джон седеше в кафенето на Хардиман с гръб към стената и се оглеждаше за мъжа, който не беше виждал от повече от пет години, мъжа, който искаше да го види мъртъв. Беше избрал маса в задната част, а Алекс и Дънфорд се бяха настанили дискретно четири маси по-нататък.
Джон не откъсваше поглед от вратата и десет минути след уговореното време в заведението влезе Джордж Спенсър. Джон почувства как годините изчезват и отново се озова в испанската таверна, и отново виждаше как сънародникът му насилва невинно момиче.
Спенсър огледа помещението с ледено сините си очи, докато погледът му не попадна на Джон.
Той отметна глава и отхвърли правата си руса коса от очите. След това закрачи самонадеяно през кафенето до Джон.
— Блекууд — поздрави със студен глас.
— Спенсър. Извини ме, че няма да ти окажа уважението да се изправя.
— Разбира се. Чух, че си куц. Не бих искал да се претовариш. — Той издърпа стола и седна.
Джон кимна великодушно.
— Рана от войната. Някои от нас останаха и за военните действия. Ти къде замина, Спенсър? Франция? Швейцария?
Спенсър стисна ръба на масата с две ръце и почти се изправи в гнева си.
— Проклет да си, Блекууд. Много добре знаеш, че ме принуди да дезертирам. Знаеш ли какво е да се върнеш в Англия с позор? Баща ми трябваше да плати на властите, за да не ме арестуват.
Джон се бореше със собствения си гняв.
— Не смяташ ли, че заслужаваш да те арестуват за онова, което направи? — просъска той. — Трябваше да те обесят.
— Спести ми чувствителните глупости, Блекууд. Онова момиче беше никоя. Глупава селянка, нищо повече. Сигурно е споделяла прелестите си с десетки мъже преди мен.
— Спенсър, аз видях кръвта по чаршафите. И чух виковете й.
— За бога, Блекууд, та аз направих услуга на момичето. Рано или късно щеше да се наложи да мине през това за пръв път.
Джон сграбчи масата, за да се удържи да не го удуши.
— Тя се самоуби три дни след това.
— Така ли? — Спенсър не изглеждаше притеснен.
— Нямаш ли никакви угризения?
— Проклетият град и без това беше пренаселен. — Спенсър протегна ръка и лениво огледа ноктите си. — Испанците се множат като зайци.
— Тя беше невинна девойка — излая Джон.
— Рицарското ти чувство не спира да ме впечатлява. Все пак винаги си имал слабост към жените. Би ли приел поздравленията ми за изгодния брак, който сключи? Жалко, че ще е краткотраен.
— Не намесвай жена ми — изръмжа Джон. — Не си достоен дори да изричаш името й.
— Брей, колко драматизъм. Надявам се, че любовта не те е размекнала, Блекууд. Или може би коляното ти свърши тази работа още преди години.
Джон пое дълбоко дъх и си наложи да преброи до пет, преди да проговори отново.