— Е, стига си се чудила. Проблемът си е негов, не твой. И така, нали знаеш какво да правиш? Бързо, като заек. Давай!
При тези думи Ева рязко натисна спирачките на черния кадилак, а Клеър изскочи навън, заобиколи колата, отвори бялата дървена портичка и се втурна по стълбите към входната врата, като подрънкваше с ключовете. Моторът на кадилака угасна и зад гърба й се разнесоха стъпките на Ева.
Внезапно стъпките затихнаха. Чисто и просто спряха. Клеър се обърна уплашена, като очакваше да види някой дебнещ вампир, ала Ева се бе забавила само за да вземе пощата от пощенската кутия и вече идваше към нея, като разглеждаше пликовете в ръката си. Клеър побърза да прекрачи прага и Ева я последва, след което затвори вратата с крак и пусна резето с лакът — подвиг, който Клеър никога не би опитала… нито пък би успяла да изпълни дори наполовина толкова изкусно, колкото приятелката й.
— Сметки за електричество, сметки за вода, сметки за интернет. А, има и нещо за теб — Ева извади малко пакетче и й го подаде. — Няма обратен адрес.
Кой ли можеше да й изпраща нещо? Е, да, майка й и баща й, разбира се, както и от време на време по някоя картичка от други роднини. Бившата й най-добра приятелка, Елизабет, също й беше изпратила картичка (от Тексаския А&М университет), но то беше само веднъж. Четливият почерк на плика изобщо не й беше познат. Ева я остави да го оглежда изучаващо и тръгна по коридора, провиквайки се, за да разберат Майкъл и Шейн, че двете са се прибрали. В отговор се разнесе викът на Майкъл:
— Идвай тук и ми направи нещо за ядене, жено. Веднага!
— Мислех, че се очаква да станеш зъл, не простак! — долетя отговорът на Ева.
Клеър отвори пакетчето и го обърна. Отвътре изпадна малка кутийка за бижута, обточена с червено кадифе, върху което имаше златен герб. Клеър усети, че настръхва. О, не!
Подозренията й се потвърдиха, когато отвори кутийката и видя златната гривна, която лежеше върху украсеното с бродерия кадифе. Беше красива и не особено голяма — достатъчно фина, за да пасне на някоя от тънките й китки.
Върху миниатюрна златна плочица дискретно беше гравиран символът на Основателя.
О, не!
Клеър прехапа устни и дълго се взира в гривната, преди най-сетне да затвори капачето на кутийката и да я мушне обратно в плика. След това отиде в кухнята при Ева и Майкъл.
— Какво ще кажеш за спагети? — попита Ева, докато подреждаше тенджери върху готварския плот, а Майкъл ровеше за продукти в хладилника.
— Става — отвърна Клеър.
Чудеше се дали й личи, че е уплашена. Надяваше се да не е така, но всъщност беше без значение, тъй като Ева имаше очи само за Майкъл, а и той не сваляше поглед от нея, така че нямаше голяма опасност Клеър да бъде подложена на щателен оглед.
Поне докато не се обърна и едва не се блъсна в Шейн, който междувременно бе влязъл през вратата зад гърба й. Пликът в ръката й започна да пари и тя неволно направи крачка назад.
Което му подейства като шамар. Клеър съвсем ясно видя болката в очите му.
— Здрасти — поздрави той. — Добре ли си?
Тя кимна, неспособна да каже каквото и да било, защото то неизбежно щеше да бъде лъжа. Шейн се доближи до нея и топлата му ръка помилва лицето й. Усещането беше приятно, всъщност толкова приятно, че Клеър се притисна в нея, а после се отпусна в прегръдката му. Той я караше да се чувства мъничка и обичана и за няколко секунди пакетчето в ръката й престана да има значение.
— Преуморяваш се — каза той. — Много си бледа. Как минаха часовете?
— Добре — отвърна Клеър и това не беше лъжа, определено вече се плашеше не от часовете. — Май просто имам нужда от повечко сън.
— Само още няколко дена до уикенда — той я целуна по косата и като се наведе, прошепна в ухото й: — Моята стая. Трябва да поговорим.
Клеър примига, ала той вече се бе отдръпнал и отиваше към вратата. Тя хвърли поглед през рамо, където Ева и Майкъл щастливо си бъбреха, докато приятелката й нагласяше пламъка под тенджерите. Явно не бяха забелязали нищо.
Клеър мушна пакетчето в раницата си, закопча я и последва Шейн по стълбите.
Стаята му беше съвсем спартанска — легло, което никога не оправяше (макар че, когато Клеър влезе, той се опита да поизпъне чаршафите и метна едно одеяло отгоре), и няколко плаката по стените. Никакви снимки, никакви лични вещи. Освен, за да спи, Шейн не идваше често в стаята си. Повечето му вещи бяха натъпкани в гардероба.
Клеър подпря раницата си на стената и приседна на леглото до него.
— Какво има?
Ако беше очаквала порция страстни целувки преди вечеря, остана разочарована. Той дори не я прегърна през раменете.