— Мисля да се махна — каза той.
— Да се махнеш? Но Ева тъкмо приготвя вечеря…
Той се обърна и я погледна в очите.
— Да се махна от Морганвил.
Клеър усети как я залива вълна от ужас.
— Не! Не можеш!
— Правил съм го и преди. Виж, това място… аз… не се върнах, защото то ми липсваше. Върнах се, защото баща ми ме прати, и сега, след като той си отиде и вече не трябва да му върша мръсната работа… — в очите на Шейн се четеше отчаяна молба да го разбере. — Искам истински живот, Клеър. Твоето място също не е тук. Не можеш да останеш. Те ще те убият. Не, още по-лошо — ще те превърнат в една от тях, ходещ мъртвец. И не ти говоря за вампирите. Това тук не е живот.
— Шейн…
Той я целуна. Устните му бяха топли и влажни, и меки, и настойчиви.
— Моля те — прошепна той. — Трябва да се махнем оттук. Тепърва ще става още по-лошо. Усещам го.
Господи, защо му трябваше да го прави! И то точно сега!
— Не мога — отвърна тя. — Училището и… просто не мога, Шейн. Не мога да си тръгна.
Подписът й върху лист хартия. Душата й, поднесена на тепсия. Това бе цената, която Клеър бе платила, за да спаси живота на приятелите си. Цената, която трябваше да продължи да плаща. Като ученичка на Миърнин. А нещо й подсказваше, че обучението няма да е задочно.
— Моля те — прошепна Шейн едва доловимо. Устните му докосваха нейните и Клеър почувства, че би направила почти всичко, което той поиска от нея по този начин, ала този път…
— Какво се е случило? — попита тя.
— Какво?
— Нещо с Майкъл ли? Той… ти… да не би да… — Клеър сама не знаеше точно какво се опитва да го попита, но беше очевидно, че нещо го беше разстроило, а тя нямаше никаква представа какво може да е то.
Той я изгледа продължително, после се отдръпна, изправи се и отиде до прозореца, гледащ към задния двор, който те никога не използваха.
— Баща ми се обади — отвърна той най-сетне. — Каза ми, че скоро ще се върне и че очаква от мен да му помогна да убие още вампири. Ако остана, ще трябва да убия Майкъл. Не искам да бъда тук, Клеър. Не мога.
Шейн не искаше да избира. Не отново. Клеър прехапа устни — ясно долавяше болката в гласа му, макар че той никога не би допуснал тя да се изпише по лицето му.
— Наистина ли вярваш, че баща ти ще се върне?
— Да. Рано или късно ще се появи. Може би няма да е този месец или дори тази година, но някой ден ще го стори. И когато това стане, той ще има всичко, от което се нуждае, за да започне истинска война — Шейн потрепери и Клеър видя как мускулите му се напрягат под тясната сива тениска, с която беше облечен. — Трябва да те измъкна оттук, преди да си пострадала.
Клеър се приближи и като обви ръце около него, облегна глава на гърба му и въздъхна.
— Повече се тревожа за теб. Ти и неприятностите…
— Да — отвърна Шейн и Клеър усети усмивката в гласа му. — Май ги привличам като магнит.
4.
Спагетите бяха вкусни, а с малко увещаване успяха да накарат Шейн да хапне заедно с останалите. Двамата с Майкъл седяха един срещу друг, ала нито говореха, нито се поглеждаха. Общо взето, напълно благовъзпитано. Клеър тъкмо започна да се отпуска, когато Шейн безцеремонно попита:
— Нали сложи повечко чесън в спагетите, Ева? Знаеш колко го обичам.
Ева му хвърли гаден поглед.
— И съседите знаят колко го обичаш — отвърна и с извинителен поглед към Майкъл добави: — Нали не съм прекалила?
Защото чесънът определено не беше любимата подправка на вампирите. И именно по тази причина Шейн го слагаше на всичко, което ядеше.
— Добре е — увери я Майкъл, макар всъщност да ровичкаше вяло в чинията си, а и изглеждаше доста блед. — Моника се отби днес. Теб търсеше, Клеър.
Шейн и Ева простенаха. Като никога и тримата й съквартиранти бяха на едно и също мнение. И не сваляха поглед от нея.
— Какво? Кълна се, че не… не съм започнала да й се подмазвам или нещо такова! Тя си е побъркана, окей? Не сме приятелки и нямам представа защо идва вкъщи.
— Сигурно пак се опитва да ти заложи някакъв капан — подхвърли Ева и си сипа още спагети. — Както направи на онзи купон. Хей, а ти чу ли, че този петък у тях щяло да има парти? Само за най-отбрани гости, ще има и самолети за онези, които не са от града. Пълна програма. Предполагам, че ще си празнува рождения ден или пък поредната тлъста сумичка от татко, или нещо такова. Защо не й се изтърсим без покана?
— Идеята ми харесва — обади се Шейн. — Да провалим партито на Моника.
И като хвърли бърз поглед на Майкъл, добави:
— Ами ти? Това нали не нарушава някакви вампирски правила на поведение или нещо такова?