— Мъртво момиче? — преглътна Клеър с мъка. — Коя е?
— Ейми Калъм — отвърна Хес. — Тукашна. Семейството й живее на няколко преки от вас. Родителите й са съкрушени — Хес хвърли поглед към бара. — Работела е тук.
Ейми? Ейми от кафенето? О, не!
— Познавах я — промълви Клеър. — Работеше заедно с Ева. Днес трябваше да е тук. Ева каза…
Ева! Клеър погледна към нея и видя, че тя все още бъбри жизнерадостно, приема поръчки, връща ресто. Явно не й бяха казали.
— Сигурни ли сте, че е било зад нашата къща? — попита тя.
— Клеър… — двамата инспектори си размениха погледи; лош знак. — Тялото й е било натъпкано във вашия контейнер.
Клеър усети, че й прилошава. Толкова близо… та тя беше изхвърлила боклука само преди два дни! Беше метнала торбите с отпадъци в същия този контейнер. Тогава Ейми все още беше жива. А сега…
— Видя ли нещо миналата нощ? — продължи Хес.
— Не, аз… когато се прибрах, вече се беше стъмнило. А после цяла нощ учих.
— Да си чула нещо? Някакъв шум откъм контейнерите?
— Не. Бях си сложила слушалките. Съжалявам.
Шейн гледаше през прозореца, спомни си тя внезапно. Може би беше видял нещо. Но ако беше така, щеше да й каже, нали? Никога не би скрил нещо такова.
Изведнъж й хрумна ужасяваща мисъл и тя впери поглед в спокойните, безпристрастни очи на Джоу Хес.
— Да не са били…
Наоколо имаше твърде много хора, така че вместо да довърши, тя изимитира зъби, забити в шията й. Джоу поклати глава.
— Точно като предишния труп е — допълни Лоу. — Все още не можем да изключим зъбатите ни приятелчета, но не е в техен стил. Предполагам, сещаш се в чий стил е?
Клеър почувства, че се вледенява.
— На Джейсън. Братът на Ева. Още ли не е арестуван?
— Не сме го хванали да върши нищо незаконно. Но и това ще стане. Той е прекалено луд, за да живее нормално — Лоу я изгледа изпитателно. — Нали не си го виждала?
— Не.
— Добре.
Двамата се изправиха едновременно, като по телепатичен сигнал.
— Е, най-добре да идем да кажем на Ева. Ще ни се обадиш, ако си спомниш нещо, нали? И недей да излизаш сама. От това и Защитата не може да те опази — Лоу хвърли многозначителен поглед към китката й и тя усети, че се изчервява, сякаш той бе познал какъв цвят е бельото й. — Ако ти се налага да излизаш, взимай някой от приятелите си, става ли? Същото важи и за Ева. Ние ще се опитаме да ви наглеждаме, но най-добрата защита е постоянната бдителност.
С тези думи те си тръгнаха. Клеър ги изпрати с поглед и видя как кимват на висок млад мъж, който идваше към нея. За миг го взе за Майкъл — имаше същата походка и сходно телосложение, — ала после светлината падна върху косата му. Рижа, а не руса като косата на Майкъл.
Сам. Сам Глас, дядото на Майкъл. Ами да, нали Амели й беше казала, че Сам ще я заведе при Миърнин. Съвсем беше забравила. Е, това беше добре. Клеър харесваше Сам. Той беше спокоен и мил, и с изключение на бледата кожа и странния блясък в очите, по нищо не приличаше на вампир. Точно като Майкъл, каза си Клеър. Но пък те бяха двамата най-млади вампири, а освен това помежду им имаше роднинска връзка. Кой знае, може би с годините вампирите постепенно губеха нормалното у себе си.
— Здрасти, Клеър — поздрави я Сам, сякаш току–що се бяха разделили, макар че не се бяха виждали поне от седмица; Клеър предположи, че времето тече различно за вампирите. — Какво искаха?
Сам беше облечен с дънки и тениска на университета и изглеждаше секси. Е, като за червенокос вампир, разбира се. По устните му играеше мила, макар и разсеяна усмивка. Очевидно Клеър не беше неговият тип. Доколкото знаеше, Сам все още беше лудо влюбен в Амели, нещо, което на Клеър й беше много по-трудно да възприеме, отколкото теорията на струните.
— Намерили са труп на момиче — каза Клеър, тъй като Сам все още очакваше отговор. — В нашия контейнер за боклук. Ейми. Ейми Калъм.
Изразителното, сериозно лице на Сам помрачня.
— По дяволите! Познавам семейството й. Свестни хора. Ще намина да ги видя — той седна на масата и като се приведе към Клеър, понижи глас. — Не са го направили вампири, поне това знам. Щях да чуя, ако някой беше прекрачил границата.
— Така е. Май е бил един от нас — внезапно Клеър осъзна, че Сам не беше „един от нас“, и се изчерви. — Исках да кажа… някой човек.
Сам й се усмихна, ала очите му изглеждаха натъжени.
— Всичко е наред, Клеър. Свикнал съм. Ние и те, така е в този град — той сведе поглед към ръцете си, които почиваха спокойно върху масата. — Трябва да те заведа на срещата ти.