Клеър кимна колебливо, по-скоро защото се боеше да му противоречи, отколкото, защото бе наистина убедена. Миърнин й се ухили широко и здравата я тупна по гърба.
— Само така, момичето ми. А сега ми кажи какво знаеш за теорията на Шрьодингер. Онази с котката.
Миърнин не направи нищо странно до края на заниманията им, когато, поне така се стори на Клеър, той започна да се уморява. Клеър бе принудена да признае, че й беше забавно да работи заедно с него в лабораторията му. Беше изпълнен с необикновена жар и вършеше всичко с огромен ентусиазъм (дори когато това нещо беше да я плаши до смърт). Беше като малко дете, преливащо от енергия и неспособно да стои на едно място. Лесно избухваше в смях и също толкова лесно я срязваше, когато тя допуснеше грешка. Обичаше да се подиграва, а не да поправя. Смяташе, че за да научи нещо както трябва, Клеър сама трябва да стигне до отговора.
Когато най-сетне си погледна часовника, Клеър видя, че е станало осем часът. Прекалено късно. Вече трябваше да си е у дома. В момента Миърнин не й обръщаше внимание, след като й беше наредил да преписва таблици с неразбираеми символи от някаква книга, която според него била толкова рядка, че това бил единственият запазен екземпляр. Клеър се прозя, протегна се и заяви:
— Трябва да си вървя.
— Вече? — попита Миърнин, без да вдига поглед от нещо, което приличаше на много стар и грубоват микроскоп.
— Късно е. Трябва да се прибирам у дома.
Миърнин се изправи и когато срещна погледа му, Клеър видя, че се задава буря.
— Откога започна да ми заповядваш? — сопна се той. — Забрави ли кой е ученикът и кой — учителят?
— Аз… съжалявам, но не мога да остана тук цяла нощ.
Миърнин пристъпи към нея и Клеър едва го позна.
У него нямаше и помен от предишната маниакална енергия, нито от острия, режещ гняв. Лицето му беше помрачняло и тревожно.
— У дома — повтори той. — Домът е там, където е сърцето. Защо не оставиш своето тук? Аз ще се грижа добре за него.
— С-с-сърцето ми?
Клеър изпусна химикалката и отстъпи назад, оставяйки голяма маса, отрупана с лабораторно оборудване, между себе си и него. Устните на Миърнин се вдигнаха нагоре, разкривайки заострените му кучешки зъби.
Канал Дискавъри. Кралска кобра. О, боже, нали не може да пръска отрова или нещо такова?
В очите му лумна огън, подклаждан от нещо, което й заприлича на… страх.
— Не бягай — гласът му звучеше раздразнено. — Мразя, когато бягат. Кажи ми какво правиш тук! Защо ме преследваш? Коя си ти?
— Това съм аз, Миърнин, Клеър. Твоята ученичка. Трябва да съм тук, не помниш ли?
Очевидно не трябваше да го казва, макар че и представа си нямаше защо. Миърнин се закова на място, а блясъкът в очите му стана още по-налудничав. Беше грозно и ужасяващо. Той отново тръгна към нея, движейки се с плавната гъвкавост на котка.
— Моя ученичка — повтори той. — Значи си моя собственост. Мога да правя с теб каквото си поискам.
Кралска кобра.
— Сам! — извика Клеър и се втурна към стълбите.
Не можа да направи и две крачки.
Миърнин прескочи масата (при което много от инструментите се счупиха и по пода се посипа натрошено стъкло) и Клеър усети как студените му, невероятно силни ръце я сграбчват за глезените и я дръпват назад. Тя размаха ръце в отчаян опит да се залови за най-близкия предмет, ала той се оказа само купчина книги, която рухна заедно с нея.
Клеър се удари в пода и за миг светът спря, пред очите й затанцуваха звезди. Когато най-сетне се посъвзе, Миърнин я беше уловил за раменете и се взираше в лицето й, на сантиметри от нея.
— Недей! — примоли се тя. — Недей, Миърнин. Аз съм ти приятелка! Няма да ти сторя зло!
И сама не знаеше защо го каза, но явно бе налучкала правилния подход. Очите на Миърнин се разшириха и изведнъж налудничавият пламък в тях отстъпи място на сълзи. Той я потупа по бузата нежно и объркано, а вампирските му зъби се прибраха.
— Какво търсиш тук, скъпо дете? Амели ли те накара да дойдеш? Не биваше да го прави. Ти си твърде млада и твърде мила. Кажи й, че повече няма да идваш. Не искам да те нараня, но ще го сторя — той се потупа по челото. — Изменя ми. Тази глупава, глупава плът.
Миърнин започна да се удря все по-силно и по-силно, а по бузите му се застичаха сълзи.