— Ш-ш-шт! — прошепна той и изгаси лампата.
Клеър чу хлопването на кухненската врата, последвано от тропота на тежките обувки на Ева по дървения под.
— Ехо? Ехо–о–о–о–о–о? Страхотно! Защо всичките ми съквартиранти или се цупят като малки момиченца, или се изпаряват винаги когато има мръсни чинии за миене? Ако ме чуваш, Майкъл Глас, говоря на теб!
Клеър изпръхтя от едва сдържан смях и Майкъл покри устата й с длан, за да го заглуши. После я улови за ръката и я поведе нанякъде. Клеър го последва, като стъпваше много внимателно, за да не събори нещо. Тайната врата в дъното на килера се отвори със стържещ звук и Клеър се приведе, за да мине през нея. От другата страна беше тъмно, нямаше я дори мъждивата светлинка на килера и Клеър усети, че я обзема паника. Ръката на Майкъл я побутна напред и тя колебливо пристъпи в непрогледния мрак. Някъде зад нея вратата се затвори с меко изщракване и върху пода се разля ярка електрическа светлина.
— Вземи — каза Майкъл и й подаде фенера. — Може и да дойде да ни търси тук, но няма да е скоро.
Това бе същата тайна стая, в която Клеър се беше озовала още през първата си вечер в Стъклената къща.
Тя имаше един-единствен вход и още тогава Клеър си беше помислила, че това е съвършеното място, където един вампир може да скрие някой и друг ковчег. Само че стаята беше празна, а доколкото тя знаеше, Майкъл спеше на най-обикновен матрак.
— Отдавна се каня да те питам — какво е това място?
— Изба. Къщата е построена преди появата на хладилниците, а доставката на лед не е била от най-надеждните. Тук са съхранявали зеленчуците си.
— Значи… значи не е вампирско скривалище? Майкъл изпъна дългите си крака, въздъхна и се облегна на стената. Боже, наистина беше красив. Нищо чудно, че Ева изобщо не възразяваше против липсата на пулс.
— Доколкото знам — не. Пък и вампирите в Морганвил никога не са били принудени да се крият. Единствено хората.
Само че не за това бяха дошли да говорят, спомни си Клеър и скръсти ръце, при което гривната се впи в китката й.
— Каквато и лекция да се каниш да ми изнесеш, вече е твърде късно. Подписах и всичко свърши. Дори ми дадоха сувенирна гривна.
Изведнъж Клеър усети, че й се доплаква.
— О, Майкъл…
— Какво ти поиска Амели?
Въпросът на Майкъл улучи право в целта, от което на Клеър й стана още по-трудно да сдържи сълзите си.
— Ъ-ъ-ъ… — не можеше да му каже. И Амели, и Сам изрично я бяха предупредили. — Просто малко допълнителна работа в училище. Иска да науча някои неща.
— Какви неща? — гласът на Майкъл стана остър и разтревожен.
— Нищо особено. Разни научни работи. Сигурно така или иначе щеше да ми се наложи да ги уча, просто… просто ще ми отнема доста време и не знам как ще успея да…
… да го скрия от Шейн, помисли си Клеър, макар и да не го каза на глас. Защото нямаше друг избор, нали така? Достатъчно гадно бе, че Шейн се сърдеше на Майкъл, задето бе станал вампир. Какво ли щеше да си помисли за нея, ако научеше, че се е продала на Амели?
— Просто не знам как ще успея да свърша всичко.
И тогава най-неочаквано тя се разплака. Нямаше намерение да го прави, ала ето че сълзите се оказаха по-силни и рукнаха като порой. Клеър очакваше, че Майкъл ще постъпи като Шейн — ще я прегърне и ще се опита да я утеши, ала той не го стори. Просто си стоеше там, облегнат на стената, и я гледаше как плаче.
— Свърши ли? — попита той, когато хлипането й най-сетне затихна и тя избърса мокрите си бузи с ръка.
Тя преглътна и кимна.
— Ти сама си направила избора си, Клеър. Нима очакваше да получиш нещо, без да ти поискат нищо в замяна? Не става така. Сметката дойде и трябва да платиш. И колкото по-скоро измислиш начин да се справиш с това, толкова по-добре.
Майкъл направи кратка пауза и продължи с малко по-мек тон:
— Виж, не искам да бъда гаден. Разбирам, че си уплашена, ала сега ти си важен играч в града. Вече не си крехкото, беззащитно момиченце, което приехме в дома си, за да го предпазим. Сега ти се опитваш да предпазиш нас. Което означава, че вече може да не те харесват толкова, и ще трябва да го приемеш.
— Какво?
Клеър беше като зашеметена. Изобщо не бе очаквала разговорът да протече така. Особено я учудваше хладният, предизвикателен поглед на Майкъл и това, че не я прегърна, когато тя се разплака.
— Подписването на договора не е последният избор, който ще трябва да направиш — продължи той. — Именно решенията, които ще вземаш оттук нататък, ще покажат дали си постъпила правилно, или не. — Той се изправи, блед и силен, и прекрасен като ангел на светлината на фенера. — И престани да ме лъжеш. Това не е добро начало.