Клеър хвърли безпомощен поглед към Майкъл, който едва сдържаше усмивката си. Той сви рамене и направи крачка напред, което, естествено, накара Шейн да отстъпи назад.
— Ева — каза Майкъл, пренебрегвайки Шейн за момента. — Не бъди толкова строга. Все пак Клеър ни каза, вместо да ни остави сами да се досетим.
— Аха! И кой научи последен? Аз! — озъби се Ева на двете момчета и сложи ръце на кръста си.
— Гадже! — вдигна ръка Шейн.
— Хазяин! — присъедини се Майкъл.
— По дяволите! — изруга Ева. — Добре тогава, обаче следващия път, когато продадеш душата си на дявола, искам аз да науча първа. Женска солидарност, нали така?
— Ъ-ъ-ъ… окей — заекна Клеър.
— Глупачка — въздъхна Ева победено. — Не мога да повярвам, че си го направила. Толкова се мъчих да се отърва от цялата тази гадост със Защитата, а ето че сега и ти, и всички ние сме Защитени. Единственото, което исках, бе да си в безопасност. И изобщо не съм сигурна, че това е начинът.
— Нито пък аз — отвърна Клеър. — Но това беше най-доброто, което можах да измисля. А и поне е Амели. Тя е окей, нали?
Останалите трима се спогледаха.
— И все пак не искаш да ни кажеш какво те кара да правиш, че се прибираш толкова късно — каза Шейн.
— Не. Аз… не мога да ви кажа.
— Значи нищо не е окей — отсече той.
Ала никой от тях не се сещаше как да оправят нещата и накрая Клеър заспа на дивана, с глава в скута на Шейн, докато те тримата говореха ли, говореха. Клеър се събуди чак в три през нощта. Шейн не беше помръднал, ала беше заспал, както си седеше, а тя беше завита с одеяло.
Клеър се прозя, простена, тъй като мускулите й се бяха схванали, и се изправи.
— Ставай, Шейн — повика го тя. — Върви да си легнеш.
Шейн отвори очи, сънлив и много сладък.
— Ти ще дойдеш ли?
Шегуваше се, ала само донякъде. Клеър си спомни как се бе свила до него през онази нощ, когато се беше уплашила. Тогава той бе внимавал много, но Клеър се съмняваше, че може да разчита на същия самоконтрол и в три през нощта, когато той беше полузаспал.
— Не мога — отвърна тя неохотно. — Не че не искам…
Той се усмихна и се изпъна така, че топлото му, едро тяло запълни почти целия диван.
— Остани. Обещавам, че няма да има сваляне на дрехи. Е, може би някоя и друга обувка. Обувките броят ли се за дрехи?
Клеър се събу и се вмъкна в тясното пространство между него и възглавниците на дивана. Въздишка на облекчение се откъсна от устните й, когато топлото му тяло се притисна до нейното. Тя дори нямаше нужда от одеяло, но въпреки това Шейн я зави, а после нежно отмести косата от тила й и я целуна по меката, чувствителна кожа.
— Канеше се да си тръгнеш — прошепна тя и той замръзна; на Клеър й се стори, че дори спря да диша. — Щеше да си тръгнеш, без дори да си сигурен, че съм добре.
— Не. Щях да отида да те търся.
— След като си събереш багажа?
— Клеър, аз дори не знаех, че не си се прибрала, преди Ева да дойде и да ми се разкрещи. Щях да отида да те търся.
Клеър погледна през рамо и видя отчаянието в очите му.
— Моля те — прошепна той. — Повярвай ми.
Против волята си и дори против съветите на здравия си разум, тя му повярва. Чувстваше се в безопасност, сякаш топлото му тяло, притиснато в нейното, бе опората й в несигурното море на света.
Ръката му обви кръста й и тя се почувства напълно защитена.
— Няма да допусна да ти се случи нищо лошо — каза той.
Обещание, което навярно не бе по силите му да изпълни, ала в този момент, в тишината и мрака на нощта, то означаваше всичко за нея.
— Хей? — повика я той.
— Какво?
— Искаш ли да се позабавляваме?
Тя определено искаше.
По някое време трябва да се бе унесла, защото изведнъж се събуди. Сърцето й биеше лудешки и тя не можеше да се отърве от усещането, че нещо не е наред. За миг й се стори, че надушва пушек, и това я накара да скочи ужасено. Веднъж вече къщата едва не беше изгоряла до основи…
Не, нямаше пожар, но нещо определено не беше наред. То се излъчваше от самата къща; миризмата на дим сякаш беше нейното предупреждение. Един вид — „вдигай си задника от леглото“.
Шейн все още лежеше на дивана, но беше буден и само след миг скочи на крака, сякаш и той беше усетил нещо нередно.
— Какво става? — Клеър почувства как я побиват тръпки. — Шейн?
— Нещо не е наред.
Внезапно в стаята нахлу вой на сирена и двамата се вцепениха. Звучеше така, сякаш идваше от съвсем близо.
Клеър чу забързани стъпки и видя Ева да слиза по стълбите, облечена в сатенена нощница и пухкав черен халат. Без обичайния готически грим, лицето й беше зачервено и уплашено.