— Да — намеси се Шейн. — Всички спяхме, когато сирената ни събуди.
Което не беше съвсем вярно, тъй като всъщност се бяха събудили, преди да чуят сирената. Макар че Клеър не виждаше защо това да е важно.
Полицаят натисна няколко бутона на устройството, което държеше в ръка, все още навъсен.
— В тази къща не живеят ли четирима души? Къде са другите двама?
— Ева е вътре, а Майкъл… — къде, по дяволите, беше Майкъл? — Не знам къде е Майкъл.
— Ще отида да проверя дали не си е в стаята — предложи Шейн, ала полицаят го спря с поредния смразяващ поглед.
— Дръж си задника на бордюра и мълчи. Ти — как ти е името?
— Клеър Денвърс.
— Клеър, върни се в къщата и виж дали Майкъл Глас е вътре. Ако го няма, провери дали колата му е тук.
Клеър го зяпна с широко отворени очи.
— Мислите ли, че…
— Нищо не мисля, преди да съм научил фактите. Трябва да знам кой е тук и кой го няма и ще започна оттам — Фентън обърна мрачния си поглед към Шейн, който тъкмо се изправяше. — Не ти ли казах да си седиш на задника, Колинс?
— Нямам нищо общо с това!
— Ако трябва да съставя списък на всички заподозрени, които биха искали да наръгат някой и друг вампир, ти ще си начело, така че — да, имаш много общо. Сядай!
Шейн се подчини, макар да личеше, че кипи от ярост. Молейки се той да не направи някоя глупост, Клеър изтича към къщата. Ева беше на горния етаж и се обличаше — черна, впита блузка, украсена с лъскава апликация на Елмър Фъд, черни дънки и кубинки „Док Мартенс“.
— Не е…
— Знам, видях — гласът на Ева звучеше задавено, сякаш бе плакала или всеки момент щеше да се разплаче. — Сам е, нали? Жив ли е? Или каквото там са вампирите?
— Не знам. Ричард каза, че може и да го спасят — Клеър здраво стисна бравата и погледна към стаята на Майкъл; както винаги вратата беше плътно затворена. — Провери ли…
— Не — Ева си пое дълбоко дъх и стана. — Да идем заедно.
Стаята беше отключена. Вътре цареше мрак и Клеър запали лампата. Леглото беше празно и грижливо оправено, стаята изглеждаше съвсем нормално. Ева погледна в гардероба, под леглото и дори в банята.
— Няма и следа от него — задъхано каза тя. — Да проверим в гаража.
Гаражът всъщност беше един навес в задния двор и не беше свързан с къщата. Ева и Клеър излязоха през задната врата и прекосиха изровената алея. Вратите на навеса бяха затворени; Ева отвори едното крило, Клеър — другото.
Колата на Майкъл я нямаше.
— Може би е отишъл на работа? — предположи Клеър.
— Ти Джей не отваря преди десет — каза Ева. — Какво ще търси там толкова рано?
— Инвентаризация?
— Сериозно ли мислиш, че ще повикат един вампир в шест сутринта, за да прави инвентаризация? — Ева затръшна вратата на навеса и я изрита яростно. — Къде се е дянал, по дяволите? И защо, дяволите да го вземат, никоя от нас няма мобилен телефон, който работи?
Клеър бе изгубила своя, а този на Ева беше станал на парчета. Двете се спогледаха нещастно, после безмълвно се запътиха към улицата, където Шейн все още седеше на бордюра. Ако някой изобщо бе в състояние да седи бунтарски, това беше той.
— Дай ми телефона си — нареди Ева и протегна ръка; Шейн я изгледа намръщено. — Веднага, идиот такъв. Майкъл го няма, а колата му не е в гаража.
— Майкъл има кола? Откога?
— Откакто вампирите му дадоха. Не ти ли е казал?
Шейн поклати глава; един мускул на лицето му започна да играе.
— Той нищо не ми казва, Ева. Не и откакто…
— … откакто ти започна да се държиш с него като с прокажен ли? Колко странно!
Шейн безмълвно й подаде телефона си и извърна очи към мястото, където допреди малко лежеше тялото на Сам. Клеър се зачуди дали си мисли за кръстоносния поход на баща си и как „единственият добър вампир е мъртвият вампир“…
… и дали дълбоко в себе си не е съгласен с него.
Ева избра номера и допря телефона до ухото си.
В продължение на няколко дълги напрегнати секунди не се случи нищо, после Клеър видя как по лицето и цялото тяло на Ева се разлива облекчение.
— Майкъл! Къде си, дяволите да те вземат?
Пауза.
— Къде?
Пауза.
— А, окей. Трябва да ти кажа…
Пауза.
— А, вече знаеш.
Пауза.
— Да, добре. Ще… ще говорим по-късно.
Ева затвори телефона и го върна на Шейн, който го мушна в джоба си, повдигнал въпросително вежди.
— Добре е — каза Ева; очите й потъмняха и се присвиха.
— И?
— И нищо. Добре е. Точка по въпроса.
— Глупости — Шейн я дръпна да седне до него. — Говори!
Клеър приседна от другата страна на Ева. Бордюрът беше студен и твърд, но пък патрулната кола скриваше Фентън от погледите им. В момента той разговаряше с някого в друга вампирска кола, която се беше появила междувременно.