— Беше в центъра — обясни Ева. — В Съвета на старейшините. Прибрали са го рано тази сутрин.
— Кой го е прибрал?
— Светата троица.
Оливър, Амели и кметът на Морганвил — бащата на Ричард и Моника.
— Амели току-що научила за Сам — продължи Ева. — Но на Майкъл му няма нищо.
Едно неизречено „засега“ увисна във въздуха. Ева се тревожеше. Тя се приведе към Шейн и понижи глас:
— Нали не си замесен в случилото се със Сам?
— За бога, Ева!
— Питам само защото…
— Знам защо питаш — яростно прошепна той. — Разбира се, че не съм замесен. Ако исках да убивам вампири, определено нямаше да избера Сам. Щях да наръгам някой като Оливър, който да си струва риска. И като говорим за Оливър — той е начело на моя списък със заподозрени.
— Вампирите не убиват други вампири.
— Той поръча убийството на Брандън — напомни им Клеър. — Според мен Оливър е способен на всичко. И би се радвал да види Амели още по-изолирана. — Клеър преглътна мъчително и продължи: — Тя ми каза веднъж, че Сам ще е в по-голяма безопасност, ако стои далеч от нея. Сигурно е била права.
— Няма значение. Оливър никога не си цапа ръцете, независимо какво се случва. И двете знаете, че в крайна сметка ще го отнесе някой нещастен глупак, който не може да си плати дълговете — каза Шейн. — На всичкото отгоре се е случило пред нашата къща, а още никой не е забравил какво стана с баща ми. Не ви ли изглежда прекалено нагласено?
По дяволите! Шейн беше прав. Страхотно бе, че Майкъл е добре, но това беше нож с две остриета, тъй като означаваше, че не си е бил вкъщи, когато Сам е бил нападнат.
А Майкъл бе единственият от четиримата, чиято дума имаше някаква тежест пред вампирите.
Както можеше да се очаква, не мина много време, преди Фентън да се върне при тях, и след като ги изгледа в продължение на няколко секунди, заяви:
— И тримата идвате с мен за разпит. Качвайте се в колата!
Шейн не помръдна.
— Никъде няма да ходя.
Полицаят въздъхна и се облегна на колата.
— Синко, виждам, че не ти липсва кураж, и лично аз го намирам достойно за уважение, но не ме разбирай погрешно — ако не дойдеш с мен, тръгваш с тях — и той посочи новодошлата вампирска кола. — И мога да те уверя, че това няма да свърши добре. Схващаш ли?
Шейн кимна, изправи се и подаде ръка на Ева, за да й помогне да стане.
Клеър остана седнала и вдигна левия си ръкав. Гривната й улови лъчите на утринното слънце, когато тя я поднесе към лицето на Фентън.
Очите на полицая се разшириха.
— Това наистина ли…?
— Искам да се видя с моя Покровител — каза Клеър. — Моля.
Фентън отиде да се обади от радиото в патрулната кола и когато се върна, даде знак на Ева и Шейн да се качат отзад.
— На задната седалка — нареди той. — Отиваме в участъка. А ти, хлапе… — при тези думи той кимна към другия автомобил. — Те ще те заведат при Амели.
Клеър преглътна мъчително и погледна първо Шейн, а после Ева. Не това беше имала предвид. Планът й беше тримата да останат заедно. Как щеше да ги защити, ако сега ги разделяха?
— Недей — каза Шейн. — Ела с нас.
Честно казано, това започваше да й се струва по-добрият вариант. Вампирите нямаше да са в добро настроение, а гривната съвсем не я освобождаваше от подозрение. Амели спокойно можеше да нареди да я наранят и дори да я убият.
— Окей — съгласи се Клеър.
Видимо облекчен, Шейн се настани на задната седалка на патрулната кола, следван от Ева.
Преди Клеър да успее да се качи, Фентън затръшна вратата.
— Хей! — изкрещя Шейн и заудря по прозореца.
И той, и Ева се мъчеха да излязат, ала вратите бяха заключени.
Фентън улови Клеър за лакътя, заведе я до другата кола, отвори вратата и я бутна на задната седалка, преди тя да успее да се възпротиви. Вратата се заключи с тихо изщракване и Клеър остана да седи неподвижно, мъчейки се да види нещо в мрака, който цареше в колата.
Един от вампирите запали осветлението.
По дяволите!
Двама от най-нелюбимите й вампири. Жената имаше снежнобяла кожа, платиненоруса коса и бледи сребристосиви очи. Гретхен. Ханс, нейният партньор, беше едър кокалест мъж с посивяваща къса коса и каменно лице.
— Предпочитам да ни се беше паднало момчето — разочаровано подхвърли Гретхен.
Гласът й беше нисък, гърлен и с ясно доловим чуждестранен акцент. Не можеше да се каже, че е точно немски, но пък не можеше да се каже и че не е. Старовремски акцент, реши Клеър.