Бъдете нащрек, момчета и момичета — сега зад ангелската външност на Глас се крие демон. Запомнете това лице, всички вие, хапки на два крака — той е най-новият член на клуба „По-добре мъртви“!
— Клуб „По-добре мъртви“? — повтори Клеър ужасена. — Шегува се, нали?
Към статията имаше и снимка на Майкъл (най-вероятно взета от годишника на морганвилската гимназия), вградена в нарисуван надгробен камък. И с небрежно надраскани вампирски зъби.
— Капитан Очевиден никога не подтиква открито към убийство. Винаги подбира думите си много внимателно — отвърна Майкъл и Клеър забеляза, че е ядосан. И уплашен. — Посочил е адреса ни. Както и имената ви, въпреки че си е направил труда да спомене, че никой от вас не е вампир. Все още. И това е нещо.
Майкъл явно се беше посъвзел от шока да се види изобличен на страниците на вестника и сега започваше да се тревожи. Клеър вече го беше изпреварила.
— Ами… такова… а вампирите защо не направят нещо? Защо не го спрат?
— Вече опитаха. През последните две години арестуваха трима души, за които твърдяха, че са Капитан Очевиден, ала се оказа, че никой от тях не знае нищо. Дори ЦРУ има какво да научи от Капитана за това, как се ръководи тайна операция.
— Излиза, че не е чак толкова очевиден — каза Клеър.
— Там е иронията — Майкъл отпи глътка кафе. — Клеър, това изобщо не ми харесва. Сякаш си нямахме достатъчно неприятности и преди…
В този миг някой блъсна кухненската врата толкова яростно, че тя се удари в стената и накара Клеър и Майкъл да подскочат. Ева прекоси стаята и се подпря на масата. Днес нямаше обичайния си готически вид — черната й коса беше вързана на опашка, а по обикновената й плетена блуза и черните панталони не се виждаше нито един череп. Не носеше грим и имаше почти… нормален вид. Което беше адски странно.
— Така — тя хвърли на масата пред Майкъл друг брой на „Зъбати вести“. — Моля те, кажи ми, че вече си измислил особено духовит отговор на това тук.
— Ще се погрижа тримата да бъдете в безопасност.
— О, да, точно каквото исках да чуя! Не разбирам защо се тревожиш за нас. Не виждам наши снимки да украсяват нарисувани надгробни камъни!
Ева хвърли поглед към вестника и добави:
— Макар че наистина е по-добре мъртъв, отколкото с такава прическа… Боже, това да не е снимката ти от бала?
Майкъл издърпа вестника от ръцете й и го сложи върху масата, със статията надолу.
— Ева, нищо лошо няма да се случи. Знаеш, че Капитан Очевиден само си говори. Никой няма да ни нападне.
— Отлично — разнесе се нов глас.
Шейн беше последвал Ева, явно с намерението да присъства на изригването й, и сега се бе облегнал на стената до печката, скръстил ръце на гърдите си.
— О, да, продължавайте да се самозалъгвате — добави той. — Здравата сме загазили и вие отлично го знаете.
Клеър очакваше той да се присъедини към тях на масата, както винаги досега, ала това не стана. Шейн не бе оставал задълго в една стая с Майкъл от… от промяната. Освен това избягваше да го поглежда, с изключение на косите погледи, които му хвърляше скришом. На всичкото отгоре бе започнал да носи един от сребърните кръстове на Ева, макар че точно сега той бе скрит под сивата му тениска. Клеър усети, че се взира в едва забележимите му очертания.
Ева не му обърна никакво внимание; големите й тъмни очи бяха приковани в лицето на Майкъл.
— Нали си даваш сметка, че сега всички ще ти вдигнат мерника? Всички, които се мислят за Бъфи?
Клеър беше гледала „Бъфи, убийцата на вампири“, но се чудеше как Ева бе успяла да го стори. В Морганвил сериалът беше забранен, както и всички други филми и книги, в които ставаше дума за вампири. Или, за да сме съвсем точни — за това, как се убиват вампири. Свалянията от интернет се следяха строго, макар че без съмнение съществуваше черен пазар за подобни неща, до който Ева се бе добрала.
— Такива като теб ли? — отвърна Майкъл.
Очевидно не бе забравил арсенала от кръстове и подострени колове, който Ева криеше в стаята си. За град като Морганвил това беше проява на здрав разум, поне доскоро, сега обаче приличаше на подготовка за домашно насилие.
Ева изглеждаше съкрушена.
— Никога не бих…
— Знам — увери я Майкъл и нежно улови ръката й. — Знам.
Изражението й се смекчи за миг, после тя издърпа ръката си и отново се намръщи.
— Виж, това е опасно. Знаят, че си по-лесна мишена от останалите, и със сигурност те мразят повече от другите вампири, защото си един от нас. На нашите години.