Клеър се поколеба.
— Сам трябваше да ме заведе при Миърнин… сега кой ще…
Амели рязко се обърна и Клеър видя в очите й нещо необуздано и ужасяващо.
— Малка глупачке, не ме занимавай с незначителните подробности! Махай се!
Клеър побягна.
Когато се прибра, в Стъклената къща нямаше никого. Нито Шейн, нито Ева, нито Майкъл, когото така и не бе видяла, докато си тръгваше от Съвета на старейшините, отпратена безцеремонно от Гретхен и Ханс. Обзе я чувство на ужасна самота, докато заключваше вратите и проверяваше дали всички прозорци са затворени.
От къщата се излъчваше някаква… топлина. Не в смисъл на горещина, а на уют. Дружелюбност. Клеър сложи ръка върху стената в дневната.
— Чуваш ли ме? — попита тя и веднага се почувства глупаво.
Та това беше просто една къща, нали така? Дърво и тухли, бетон, жици, тръби. Как можеше да я чува?
И въпреки това Клеър не можеше да се отърси от чувството, че именно къщата я беше изтръгнала от сън тази сутрин. И нея, и Шейн, и Ева. Че се бе опитала да ги предупреди. А и нали пак къщата беше спасила Майкъл, когато Оливър го беше нападнал; беше му дала такъв живот, какъвто можеше — като призрак. Тя искаше да им помогне.
— Ще ми се да можеше да говориш — каза Клеър. — Ще ми се да можеше да ми кажеш кой се опита да убие Сам.
Ала къщата не можеше, а тя се опитваше да говори с една стена! Клеър въздъхна, обърна се и видя как един повей на вятъра повдигна лист хартия.
Повей от вятър, какъвто не духаше!
Листът беше на масата, върху калъфа с китарата на Майкъл. Клеър го грабна и се зачете, като и сама не се осмеляваше да повярва…
Какво всъщност очакваше? Че къщата ще й каже името на провалилия се убиец на Сам? Разбира се, че не. Онова, което прочете, не бе отговорът на нейния въпрос, а учебна програма, върху която с големи червени букви беше напечатано „ПРОМЕНЕНА“. От основните й предмети не бе останал почти никой, като отстрани имаше бележка, че се е освободила с тест.
Ала не това привлече вниманието й, а предметите, които бяха включени на тяхно място. Биохимия за напреднали. Философски науки. Квантова механика. Митове и легенди — специализиран курс.
Леле! Нередно ли беше, че Клеър усети как сърцето й прескача един удар? Когато отново погледна листа в ръката си, забеляза, че първата й лекция започва след по-малко от час, ала все още не можеше да тръгне. Не и преди да се е чула с Ева и Шейн.
Трийсет минути по-късно, докато беше на телефона и се мъчеше да накара някой в полицейското управление да отговори на въпросите й, чу подрънкване на ключове, съпроводено от гласа на Ева, който казваше „задник“. Клеър усети как пръстите, които я бяха стиснали за гърлото, най-сетне се разхлабват.
— Ехо, Клеър? Тук ли си?
— Ето ме! — извика тя и като затвори телефона, излезе в коридора.
Ева беше обгърнала раменете на Шейн с ръка и го придържаше да не падне. Клеър примига при вида на лицето му, цялото покрито със синини и рани.
— О, Боже! — ахна тя и побърза да го улови от другата страна. — Какво е станало?
— Ами Големият страшен мъж, когото виждаш, реши да се прави на интересен пред полицай Фентън. Е, гледала ли си „Бамби срещу Годзила“? Горе–долу така мина, само дето при нас имаше повече пестници — нехайно отвърна Ева, ала веселият й тон прозвуча ужасно неестествено. — Опитах се да го накарам да отидем до болницата, за да го прегледат, но…
— Добре съм — процеди Шейн през стиснати зъби. — Бил съм и по-зле.
Сигурно казваше истината, ала въпреки това Клеър се чувстваше болезнено безпомощна. Страшно й се искаше да направи нещо. Каквото и да било. Двете с Ева го отведоха до дивана и той се свлече върху възглавниците и затвори очи. Под синините изглеждаше адски блед. Клеър помилва сплъстената му от кръв коса и с поглед попита Ева какво да прави. Ева сви рамене и безмълвно отговори: „Просто го остави да си почине.“ Ала тя също изглеждаше уплашена.
— Шейн — каза Ева на глас. — Сериозно говоря, не искам да те оставяме сам. Трябва да отидеш в болницата.
— Благодаря, мамо. Това са само драскотини. Мисля, че ще ме бъде. Хайде, тръгвайте.
Той се протегна и улови ръката на Клеър. Тъмните му очи се отвориха. Е, поне едното от тях, тъй като другото бързо се подуваше.
— Ами ти? Добре ли си?
— Добре съм. Нищо особено не се случи. Просто поговорих с Амели — Клеър си пое дълбоко дъх. — Мисля, че Сам ще се оправи.
— А Майкъл? Всичко наред ли е с него? — попита Ева.
— Да, и той е добре. Съжалявам, че не можах да ви измъкна. Амели…