— Окей. Слушам те — каза тя на глас. Когато преглътна, й се стори, че устата й е пълна с кабарчета и прах.
И тя бавно се свлече на стола.
Джейсън се приведе към нея, положи ръце на масата и понижи глас.
— Ето как стоят нещата, Клеър. Искам по-голямата ми сестра да разбере какво ми причини, когато ме изпрати в онова място. Знаеш ли какво представлява тъмницата в Морганвил? Дори в Третия свят биха затворили подобно място заради нечовешко отношение към затворниците. Ева ме изпрати там. И дори не се опита да ме спаси.
Клеър усети, че пръстите на ръцете й започват да изтръпват — толкова здраво стискаше тежкия учебник. Трябваше да положи усилие, за да охлаби хватката си.
— Съжалявам — каза тя. — Трябва да е било гадно.
— Гадно? Кучко, ти слушаш ли ме изобщо? — Джейсън продължаваше да се взира в нея, без да мига, сякаш беше мъртъв. — Аз трябваше да бъда негов, знаеш ли? На Брандън. Някой ден той щеше да ме превърне във вампир, ала ето че е мъртъв, а аз съм ужасно прецакан. Сега не ми остава друго, освен да чакам някой отново да ме хвърли в затвора. Обаче знаеш ли какво, Клеър? Това няма да стане. Не и без да съм се позабавлявал преди това.
Той я сграбчи за китката и тя отвори уста, за да изкрещи…
Изведнъж между пръстите му проблесна нож.
— Не мърдай — нареди той и допря острието до ръката й. — Не съм свършил. Мръднеш ли, ще ти пусна кръв.
Въпреки заплахата, Клеър се опита да изкрещи, ала от устните й излезе само едва доловимо скимтене. Джейсън се усмихна и покри китката й и ножа с мръсна на вид кърпичка.
— Така. Никой няма да забележи. Не че някой го интересува. Не и в Морганвил. И все пак, в случай че някой тъпанар реши да се прави на герой, нека си остане между нас.
Клеър започна да трепери.
— Пусни ме — каза тя. Без сама да знае как, гласът й прозвуча тихо и хладнокръвно. — Няма да кажа нищо.
— О, я стига! Първо ще изтичаш при приятелчетата си, а после ще отидеш право при ченгетата. Вероятно при онези задници Хес и Лоу. Знаеш ли, че се опитват да ме спипат, откакто бях хлапе? Кучи синове.
Джейсън се потеше. Тежка капка се търкулна по бледото му лице и попи в камуфлажното му яке.
— Чувам, че си гъста с вампирите. Вярно ли е?
— Какво?
Натискът на острието се засили, парещ и болезнен, и Клеър си помисли колко лесно Джейсън можеше да среже вените й. Цялата й ръка трепереше, но тя все пак успя да устои на изкушението да опита да се отскубне — така само щеше да свърши работата вместо него.
— Ъ-ъ-ъ… да, Защитена съм. Ще си имаш неприятности заради това, Джейсън.
Устните му се разтеглиха в зловеща усмивка, която повече приличаше на озъбване и изобщо не се отрази в пламналите му, странни очи.
— Имам си неприятности, откакто съм се родил — каза той. — Дай ги насам. Кажи на вампира, който те е белязал, че знам нещо. Нещо, което може да взриви града. Готов съм да им го кажа при две условия — възможност да направя каквото поискам със сестра ми и еднопосочен билет от Морганвил.
О, боже, о, боже, о, боже! Той иска да сключи сделка. За живота на Ева.
— Нямам намерение да преговарям с теб — отсече Клеър. — Никога няма да ти позволя да нараниш Ева.
Колкото и да бе невероятно, при думите й Джейсън примигна. За частица от секундата придоби почти човешки вид и Клеър си спомни, че не е много по-голям от нея.
— И как смяташ да ми попречиш, сладурче? Като ме удариш с раницата си ли?
— Ако се наложи.
Той се облегна назад и я изгледа продължително, после се разсмя. С пълно гърло. При този груб, металически звук, Клеър потръпна и си помисли, че сега вече с нея е свършено, ала той изведнъж вдигна кърпичката от китката й. Ножът бе изчезнал сякаш с магия, но за сметка на това върху кожата й имаше не особено дълбоко порязване, от което се процеждаше тънка струйка кръв и което започваше да я боли.
— Знаеш ли какво, Клеър? — Джейсън се изправи, пъхна ръце в джобовете на якето си и отново й се усмихна. — Започвам да те харесвам. Страшно си забавна.
И той се отдалечи. Клеър се опита да стане, за да види къде отива, ала не можа. Краката й просто отказаха да й се подчинят и след броени секунди Джейсън не се виждаше никъде.
Клеър погледна към бара и видя, че Ева се взира в нея с широко отворени, тъмни очи. Дори и без обичайния си готически грим, беше бледа като смъртник.
— Добре ли си? — попита Ева беззвучно.
Клеър кимна, въпреки че изобщо не беше добре, а и раната на китката й продължаваше да кърви. Тя бръкна в раницата си и извади една лепенка (винаги имаше лепенки у себе си, в случай че от много ходене й излязат мазоли). Това ще свърши работа.