— Окей. Ще се видим, когато се стъмни.
Тя затвори вратата след себе си и видя, че старата Катрин Дей седи на верандата на своята голяма къща, люлее се и си пийва нещо, което приличаше на студен чай. Клеър й помаха и старицата й кимна.
— Нали внимаваш? — извика тя.
— Да, госпожо!
— Казах й аз на кралицата, че не ми харесва, дето те праща при онова нещо. Казах й! — Старицата яростно размаха пръст, за да подчертае думите си. — Ела, седни за малко и си пийни студен чай. Онова нещо ще почака. И без това през половината време не знае къде се намира.
Клеър се усмихна и поклати глава.
— Не мога, госпожо. Трябва да отида навреме. Благодаря все пак.
И тя тръгна към алеята, после обаче се сети за нещо и отново се обърна назад.
— А коя е кралицата?
Старицата направи нетърпелив жест, сякаш гонеше досадна муха.
— Тя, разбира се. Бялата кралица. А ти си също като Алиса, знаеш ли? През заешката дупка, при Лудия шапкар.
Клеър опита да не се замисля над това, тъй като почти можеше да чуе думите „Отсечете й главата“. Тя се усмихна любезно на старицата, помаха й и като си намести раницата, пое към вечерното си училище.
8.
Амели наистина се беше погрижила Клеър да е в безопасност. Направила го бе, заключвайки Миърнин.
Клеър тъкмо бе пуснала раницата си в подножието на стълбите (откъдето щеше да й е лесно да я грабне тичешком), когато забеляза нещо ново в лабораторията. Клетка. А в нея — Миърнин.
— О, боже!
Клеър прехапа устни и направи няколко крачки към него, като внимаваше да не се препъне в някоя от многобройните купчини книги. Доколкото можеше да прецени, това бе същата клетка, в която бяха затворили Шейн на Площада на Основателя — с тежки метални решетки и колела. Клеър се надяваше, че е неразбиваема за вампири. Който и да бе заключил Миърнин вътре, поне бе имал добрината да му осигури цяла камара книги, няколко избелели възглавници, както и едно меко (макар и поовехтяло) одеяло. Миърнин се беше разположил върху възглавниците в единия ъгъл и бе забил в някаква книга гърбавия си нос, върху който се крепяха старовремски очила като на Бенджамин Франклин.
— Закъсня — отбеляза той, докато отгръщаше една страница.
Клеър отвори уста, ала не можа да измисли какво да каже и отново я затвори.
— А, не се тревожи за клетката. За твоя безопасност е, естествено. Понеже Самюел го няма, за да бди над теб.
Той отгърна още една страница, ала очите му не се движеха. Преструваше се, че чете, и в това имаше нещо покъртително.
— Идеята беше на Амели — продължи той. — Не бих казал, че я одобрявам напълно.
— Съжалявам — успя да изрече Клеър най-сетне.
Миърнин сви рамене, затвори книгата и шумно я пусна върху купчината до себе си.
— И друг път са ме затваряли в клетка. Пък и без съмнение ще ме пуснат, щом придружителят ти се присъедини към нас. Междувременно, нека продължим с обучението ти. Придърпай си стол. Извини ме, че няма да стана, но съм малко по-висок от… — той се протегна и докосна решетките над главата си. — Амели спомена, че си се записала в няколко курса за напреднали.
Клеър с благодарност се възползва от възможността да престане да мисли за това, колко смущаващо и едновременно с това успокояващо й действаше да го вижда така, затворен заради нея в клетка като див звяр. Тя му прочете програмата си и отговори на резките му въпроси, които бяха странна смесица от задълбочени познания и пълно невежество. Миърнин разбираше от философия и биохимия, ала си нямаше и понятие от квантова механика, поне докато тя не му обясни основните неща, след което кимна разбиращо.
— Митове и легенди? — повтори той озадачено, когато чу кой е последният й предмет. — Защо Амели е решила, че е необходимо… е, все едно. Сигурен съм, че е имала основателна причина. Есето ти?
Той протегна ръка и Клеър извади защипаните с телбод страници и му ги подаде. Шест плътно напечатани листа — най-доброто, което бе успяла да направи по един предмет, който едва сега започваше да разбира.
— Ще го прочета по-късно. А книгите, които ти дадох?
Клеър отиде до раницата си, извади ги и се върна.
— Прочетох „Ауреус“ и „Златната верига на Омир“.
— А разбра ли ги?
— Не съвсем.
— Това е, защото алхимията е крайно потайна научна сфера. Горе–долу като това да си масон… тях има ли ги все още?
Клеър кимна и Миърнин придоби странно облекчен вид.
— Е, това е добре — каза той. — Ако ги нямаше, последиците щяха да бъдат ужасни. Що се отнася до алхимията, мога да те науча да превеждаш писмените и устните шифри, но повече държа да усвоиш механиката на процесите, а не философията зад тях. Разбра ли методите за изграждане на калцинираща пещ, описани в двете книги?