— Може и да е така — отвърна Майкъл. — Хайде, Ева, седни.
Тя го послуша и се свлече на един стол, като потропваше нервно с крак, а лакираните й в черно нокти барабаняха по масата.
— Това е много лошо. Ужасно. Девет и половина по десетобалната скала на гадостите.
— В сравнение с какво? — обади се Шейн. — Нали и без това вече делим покрив с врага. На това колко му даваш? И сигурно получаваш допълнителни точки, когато преспиш с него…
— Млъкни, Шейн — прекъсна го Майкъл, мъртвешки блед. — Сериозно ти говоря.
Шейн дори не го погледна и продължи да се взира в Ева.
— Ще те ухапе. Рано или късно то ще се окаже по-силно от него, а започне ли веднъж, няма да може да спре и ще те убие. Но ти го знаеш, нали? Може би това е някаква налудничава готическа представа за романтично самоубийство? Да се превърнеш във вампирска любовница.
— Майната ти, Шейн. Всичко, което знаеш за готик културата, си го научил от стари епизоди на „Семейство Манстър“ и от онзи неонацист, баща ти.
Страхотно, сега и Ева беше сърдита. Което означаваше, че Клеър бе единственият трезвомислещ човек в стаята.
Майкъл направи опит да успокои обстановката.
— Стига, Шейн. Остави я на мира. Сега ти си този, който я наранява, не аз.
Шейн най-сетне премести поглед от Ева върху Майкъл. Леденостуден поглед.
— Аз не наранявам момичета. Внимавай какво говориш, задник такъв.
Шейн се оттласна от стената, защото Майкъл бе направил няколко крачки към него. Клеър ги гледаше с широко отворени очи, вцепенена от ужас.
Ева побърза да застане между двамата, разперила ръце.
— Стига вече. Знаете, че не искате да го направите.
— Не съм толкова сигурен — хладно възрази Шейн.
— Добре тогава — сопна му се Ева. — Пребийте се или пък се прегърнете. Правете каквото искате, само не се преструвайте, че искате да защитите малкото, безпомощно момиченце, защото изобщо не става въпрос за мен. Това си е между вас. Така че разберете се веднъж завинаги или се махайте. Все ми е тая кое от двете.
Шейн я изгледа продължително, с широко отворени очи, в които се четеше болка, после се обърна към Клеър, тя обаче не помръдна.
— Махам се — заяви той и излезе от кухнята, затръшвайки вратата след себе си.
Ева въздъхна тихо.
— Не мислех, че ще отстъпи — гласът й потрепери и за миг Клеър си помисли, че ще се разплаче. — Какъв идиот!
Клеър се пресегна и улови ръката й. Ева я стисна силно, после се отпусна в прегръдките на Майкъл. Вампир или не, двамата изглеждаха щастливи заедно, пък и това все пак си беше Майкъл. Клеър просто не можеше да разбере Шейн — гневът му изригваше, когато тя най-малко очакваше, и без никакъв повод.
— Аз най-добре да… — започна тя.
Майкъл кимна и тя стана от стола и отиде да намери Шейн. Което не беше особено трудно — беше се разположил на дивана с джойстик в ръце и избиваше зомбита в поредната видеоигра.
— Значи си на негова страна? — подхвърли той и пръсна главата на едно зомби.
— Не — отвърна Клеър и се настани на дивана, като внимаваше да не седне прекалено близо до него — не искаше да си помисли, че го притиска. — И защо трябва да има страни?
— Какво?
— Майкъл ти е приятел. Той ни е съквартирант. Защо трябва да има страни?
Шейн щракна с пръсти.
— Хмм, чакай да помисля… Може би, защото е кръвопиещо изчадие на нощта, което беше мой приятел?
— Шейн!
— Въобразяваш си, че разбираш, но не е така. Той ще се промени. Те всички се променят. Може и да не е веднага, не знам. Майкъл си мисли, че е нещо повече от човек, но греши. Той е по-малко от човек. Никога не го забравяй.
Клеър го изгледа продължително, леко учудена и ужасно натъжена.
— Ева е права. Звучиш точно като баща си.
Шейн потръпна, прекъсна играта и остави джойстика.
— Това беше удар под кръста, Клеър.
Шейн определено не беше най-големият почитател на баща си. И как би могъл, при всичко, което бе изтърпял от него.
— Не, беше истината. Виж, става дума за Майкъл. Не мислиш ли, че е заслужил доверието ни? Та той не е сторил зло никому. И не можеш да отречеш, че да имаме вампир на наша страна, наистина на наша страна, няма да ни навреди. Не и в Морганвил.
Вместо отговор, Шейн продължи да се взира в екрана, стиснал здраво зъби. Клеър се мъчеше да измисли друг начин да го накара да се вслуша в думите й, когато на вратата се позвъни.
— Аз ще отворя — въздъхна тя, тъй като Шейн не помръдна, и отиде до входната врата.
Беше приятен, слънчев преди обед, с други думи — що–годе безопасно. Лятото най-сетне бе започнало да отстъпва място на есента, но не и преди да изсуши и последната зеленина из тексаския пейзаж.