— Стори ми се, че ме викаш — подхвърли Шейн. — Беше адски странно. Гласът ти се разнесе сякаш от нищото. Помислих си, че… сетих се за Майкъл, в какво се превръщаше през деня… Когато беше призрак.
— Помислил си, че съм…
— Реших, че нещо се е случило. Звъннах ти на телефона. Новия.
Само че тя го беше оставила в раницата си. Клеър побърза да го извади и видя, че има три неприети повиквания. Всичките от Шейн. Както и съобщение на гласовата поща.
— Извинявай. Не съм го чула. Май трябва да му усиля звъненето.
Шейн я изгледа продължително и Клеър усети как ледената буца, която я бе стиснала за гърлото, докато беше с Миърнин, бавно започва да се топи.
— Тревожа се за теб — каза той и я погали по бузата. — Знаеш го, нали?
Тя кимна и го прегърна. За разлика от Миърнин, тялото на Шейн беше топло и солидно и пасваше съвършено с нейното. Когато той я целуна, Клеър усети дъх на бира и чили, ала само за миг, после остана само вкусът на Шейн и тя напълно забрави за Миърнин и за всякакви физични закони, освен тези за триенето. Шейн я притисна до печката и макар да усети топлината на котлона, Клеър беше прекалено погълната от други неща, за да се притеснява, че може да се подпали от външни източници. Шейн просто й действаше по този начин.
— Липсваше ми — прошепна той. Влажните му устни докосваха нейните. — Искаш ли да се качим горе?
— Ами чилито ми?
— Вземи си го за вкъщи.
Начинът, по който се чувстваше тази вечер, си имаше и хубави страни. Сетивата й може и да бяха свръхчувствителни, ала от това допирът на Шейн ставаше още по-приятен. Обикновено Клеър би се чувствала смутена, уплашена и несигурна, ала следобедът, който бе започнал с Джейсън и бе свършил с ръмженето на Миърнин, като че ли бе заличил всичко това.
— Не съм гладна — задъхано каза тя. — Да вървим. Чувстваше се дръзка и волна като малко дете, докато се качваше тичешком по стълбите, следвана плътно от Шейн, и когато той я сграбчи през кръста, бутна я в стаята си и затвори вратата с ритник, тя изписка от удоволствие. И като се сгуши още по-удобно в топлото му, кораво тяло, го целуна задъхано и бързо.
Той я целуваше така, сякаш животът им зависеше от това. Сякаш целуването беше олимпийска дисциплина и той бе твърдо решен да спечели медал. Някъде в подсъзнанието на Клеър едно гласче я предупреждаваше да внимава, казваше й, че отива прекалено далеч и че така само ще влоши нещата и за двамата, ала тя беше безсилна. Не след дълго двамата се озоваха върху леглото на Шейн. Силните му ръце си играеха с крайчеца на блузата й, милваха нежната кожа на корема й и отнемаха дъха й. И последната капчица воля се отцеди от вените на Клеър, когато той разпери пръсти и притисна длан към тялото й, изпълвайки я с неустоимо желание да почувства ръцете му навсякъде върху себе си. Върху всяка частица от тялото си. Сърцето й биеше учестено и Клеър усети, че започва да се замайва. Всичко бе толкова…
… съвършено.
Клеър се пресегна и повдигна блузата си. Бавно, оставяйки хладния въздух да погали голата й кожа.
Все по-нагоре, чак до ръба на сутиена й. Още по-нагоре.
Шейн я спря.
— Искам го — прошепна тя до устните му. — Моля те, Шейн, наистина го искам.
Клеър седна, вдигна ръце към сутиена си и го разкопча.
— Моля те!
Шейн се отдръпна от нея и също седна, свел поглед надолу. След малко вдигна глава и навлажни устни с езика си. Тъмните му очи бяха широко отворени и Клеър почувства, че не иска нищо друго, освен да потъне в тях.
— Знам — каза той. — Аз също го искам. Ала дадох дума и смятам да я удържа. Особено след като баща ти се зарече да ме застреля като куче, ако опитам нещо. — Шейн се усмихна горчиво. — Кофти е да си на мое място.
— Но… — Клеър усети как сутиенът й започва да се свлича и побърза да го задържи; беше едновременно наранена и ужасно смутена.
— Недей, Клеър — въздъхна Шейн. — Не искам да се правя на светец или нещо такова, повярвай ми. А и един светец щеше да купи презерватив и да се изповяда в църквата след това. Не е там въпросът. Искам да удържа на думата си, защото тя е всичко, което имам.
Клеър го желаеше с изпепеляваща, нажежена до червено страст, която не бе типична за нея, ала гласът на Шейн и начинът, по който я гледаше право в очите, превърнаха огъня, разгорял се в нея, в нещо чисто и сребристо-слънчево.
— Освен това — добави Шейн — презервативите ми свършиха, а и мразя да ходя на изповед.
При тези думи той я прегърна и закопча сутиена й с лекота, която издаваше завидна опитност.
Клеър го замери с една възглавница.