— Добър въпрос — подхвърли той. — Друг също толкова добър въпрос е — кой я пусна? Освен това ще се наложи да изхвърлим този стол, защото се съмнявам някога да се измирише.
— Аз я пуснах — тихо каза Майкъл и Шейн му хвърли свиреп поглед. — И не е нужно да ме гледаш така. Сметнах, че е по-добре, отколкото да я оставя да се развихри на верандата, с всички тези ченгета наоколо. И без това си имаме достатъчно неприятности.
— Кои са тези „ние“, бледолики? Използвам го във вампирския смисъл, не…
— Млъкни, човече.
Клеър разтърка чело — пулсиращото главоболие се завръщаше с удвоена сила. Макар и с усилие, тя си наложи да не обръща внимание на Майкъл и Шейн, и насочи вниманието си към Моника, по чиито устни играеше злобна усмивчица.
— Забавляваш се, нали? — каза Клеър.
Моника сви рамене.
— Разбира се. През повечето време те се държат с мен като истински задници. Приятно е да ги видя поне веднъж да си го изкарват един на друг. Не че ме вълнува особено — Моника повдигна едната си съвършено оформена вежда. — Е? Знам, че обичаш кафе. Виждала съм те да пиеш.
Ева пристъпи между тях и Клеър си помисли, че приятелката й изглежда направо… опасна.
— Никъде няма да водиш Клеър. И със сигурност няма да ходите при онзи кучи син — отсече тя.
— Кой точно кучи син имаш предвид? Защото тя все пак живее тук, нали? Значи не е особено придирчива към онези, с които се движи.
Ева сви пръсти в юмрук и за миг Клеър си помисли, че ще го стовари право в начервените устни на Моника, но в последния момент Ева се въздържа.
— Горещо те съветвам да се махнеш от къщата ни — каза тя. — Преди да те е сполетяло нещо лошо, за което никак няма да съжалявам.
Моника я погледна пренебрежително.
— Извинявай, каза ли нещо? Мисля, че задрямах за малко. Е, Клеър? Не съм дошла да си бъбря с умствено изостаналите, просто се опитвам да се държа приятелски. Ако искаш да си вървя, просто ми кажи.
Всичко беше толкова нелепо, че на Клеър й се прииска да се разсмее с глас. Защо й се случваше това?
— Какво искаш в действителност? — попита тя и прекрасните, налудничави очи на Моника се разшириха, макар и само за миг.
— Искам да поговорим, без клубът на загубеняците да ми наднича над рамото. Реших, че може да го сторим на закуска, но ако си алергична към кофеин и сладки…
— Всичко, което имаш да ми кажеш, можеш да го кажеш пред приятелите ми — заяви Клеър и този път Моника повдигна и двете си вежди.
— О-о-о-окей. Ти си решаваш — каза тя и хвърли поглед към Шейн. — Къде беше гаджето ти снощи след полунощ?
— Кой? Шейн?
Кога точно си беше тръгнала от стаята му? Беше късно, но със сигурност преди полунощ.
— Изобщо не ти влиза в шибаната работа къде съм бил след полунощ — намеси се Шейн. — Ева вече ти каза да се махаш. Следващата стъпка е да изхвърля кльощавия ти задник навън и да те гледам как се просваш на верандата. Не ме е грижа на кого си любимка, не можеш просто да идваш тук и…
— Шейн — прекъсна го Моника с подчертано спокоен тон, — затваряй си проклетата уста. Аз те видях, идиот такъв.
Клеър почака Шейн да й отвърне с някоя хаплива забележка, ала той не каза нищо. Просто си стоеше там и чакаше, а очите му изведнъж потъмняха.
— Те не знаят, нали? — продължи Моника, като потупваше по бедрото си с навитото на руло списание. — Леле, каква изненада! Лошото момче има тайни от приятелите си. Нечувано!
— Затваряй си устата, Моника.
— Или какво? Ще ме убиеш ли? — Тя се усмихна. — Когато приключат, от теб няма да е останал и косъм, Шейн. Същото важи и за останалите. Както и за семействата ви.
— За какво говори тя? — намеси се Ева. — Шейн?
— За нищо.
— За нищо — изимитира го Моника подигравателно. — Отричай всичко. Страхотен план, няма що. Но какво друго да очаквам от такъв като тебе.
Намръщен, Майкъл се обърна към Шейн, а и Клеър не можа да се въздържи. Тъмните очи на Шейн ги огледаха един по един и накрая се спряха върху Клеър.
— Ченгетата няма да намерят труп нито на улицата, нито в къщата ви — обясни Моника, — защото през нощта Шейн го изнесе през задната врата.
Шейн все още не казваше нищо. Клеър закри устата си с ръка.
— Не! Това е лъжа!
Моника скръсти ръце пред гърдите си.
— И защо ми е да ви лъжа? Нима бих си признала нещо толкова унизително, като това, че съм стояла край къщата ви и съм я наблюдавала, ако не бях принудена? А и ако лъжа, какво го спира просто да отрече всичко? Хайде, попитайте го — подкани ги тя, без да сваля поглед от лицето на Шейн.
Очите на Шейн се присвиха, ала той не каза нищо. В продължение на няколко секунди никой не помръдна, после Майкъл се обади: