— Едно „да“ щеше да ми е достатъчно.
Моника се обърна, с намерението да отиде да седне, но Оливър се пресегна и я улови за китката. Направи го така, че никой, освен Клеър да не забележи, ала жестът му си оставаше неприкрито заплашителен.
— На нея няма да й взема пари, Моника, но това не важи за теб. Ти може и да се изживяваш като принцеса, ала вярвай ми — срещал съм истински принцеси и ти си далеч от тях — по устните на Оливър пробяга усмивка, ала очите му си останаха студени. — Е, може би „срещал“ не е най-точната дума.
— Какво ще кажеш за „опитвал“? — подхвърли Клеър, от което усмивката му стана още по-злокобна.
— Как само ми сгряват сърцето обаянието и красноречието на младото поколение!
Той пусна Моника и отиде да приготви напитките. Зачервена, Моника отстъпи назад и като хвърли гаден поглед на Клеър (Сякаш аз съм виновна, помисли си Клеър), се запъти към една маса в ъгъла. Същата, която и вампирът Брандън си беше заплюл „приживе“. Там вече имаше някой — две студентки, натрупали пред себе си учебници и тетрадки. Моника скръсти ръце на гърдите си и зае войнствена поза.
— Това е моят стол — заяви тя. — Чупката.
Двете момичета, по-ниски и по-пълни от Моника, я зяпнаха с широко отворени очи.
— Коя от нас? — заекна едното момиче.
— И двете — сопна се Моника. — Много държа на личното си пространство. Махайте се.
Двете момичета трескаво си събраха нещата и в бързината си да се махнат, едва не заляха Клеър с кафе.
— Нужно ли беше да го правиш? — попита Клеър.
— Не, но беше забавно — Моника кръстоса гладките си, загорели крака и потропа по масата. — Хайде, Клеър, сядай. Имаме да си говорим за толкова неща.
Клеър не искаше да го прави, но беше глупаво да стои така и да привлича вниманието на всички, така че седна, пусна раницата в краката си и се загледа в издраскания дървен плот на масата. С крайчеца на окото си виждаше как джапанката на Моника се полюшва на върха на пръстите й и колкото и да бе нелепо, това й напомни за Миърнин.
— Така е по-добре — Моника звучеше прекалено доволна от себе си, което съвсем не беше в обичайния й хладно–безразличен стил. — И така, разправяй.
— Какво да ти разправям?
— За онова, което Амели те кара да вършиш. Свръхсекретната ти задача. Така де, Амели несъмнено е имала някаква причина, за да избере теб, и понеже очевидно не е било заради чара и външния ти вид, трябва да е било заради ума ти, нали така? Семейството ти не е тук, а и не разполагаш с нищо друго, което някой би поискал.
Моника не беше толкова глупава, колкото изглеждаше.
— Амели не ме кара да върша нищо — излъга Клеър. — Може би по-късно ще поиска нещо, но засега не го е направила.
Пръстите й нервно си играеха с гривната, която изведнъж й заприлича на пръстените, които биолозите слагаха на разни застрашени видове.
И опитни животинчета.
Когато Клеър най-сетне се осмели да вдигне поглед от масата, установи, че Моника я наблюдава през полузатворени очи.
— Хм. Така значи. Колко жалко. А аз бях сигурна, че имаш нещо полезно, което да използвам. Е, какво да се прави. Тогава какво ще кажеш за една сделка?
— Сделка?
Първо Джейсън, а сега и Моника. Откога Клеър се бе превърнала в толкова важен човек за преговори?
— Искам да говоря с Амели за Защита. Ти би могла да ме представиш. И препоръчаш.
Клеър едва не се изсмя с глас.
— Сама си я попитай!
— Бих го направила, но тя не ме допуска до себе си. Никак не ме харесва.
— Не мога да повярвам! — промърмори Клеър под носа си.
Моника я изгледа продължително, ала този път без типичното си насмешливо-пренебрежително изражение. Всъщност изглеждаше почти… искрена.
— След като Брандън умря, Оливър пое неговите контакти. Работата е там, че възнамерява да отстъпи повечето от тях на други вампири в замяна на различни услуги. Не знам какво ще стане с мен, ако не успея да сключа по-добра сделка — Моника посочи гривната на Клеър. — И не виждам защо да не започна от върха.
Клеър потропа с пръсти по масата, загледана сърдито към бара, където Оливър все още се бавеше с техните напитки. Внезапно се зачуди дали е безопасно да пие нещо, приготвено от вампир, който я бе заплашвал само преди няколко часа, но пък ако бе решил да се добере до нея, Оливър така или иначе можеше да го направи по всяко време.
А тя наистина искаше моката с бял шоколад.
— Значи Оливър ти е Покровител?
— Засега. Докато не се сети за нещо, което желае повече от договора с мен.