— Той ли те накара да ме попиташ какво иска Амели от мен?
— Приличам ли ти на някой, който ще седне да изпълнява чужди поръчки?
Клеър отново хвърли поглед към бара.
— Може би.
Моника не отговори. На масата се възцари неловка тишина и Клеър с радост скочи на крака, когато Оливър извика, че поръчката им е готова. Тя взе своята чаша, поколеба се за миг, после взе и чашата на Моника, без да среща погледа на Оливър. Той беше просто тъмен силует в крайчеца на периферното й зрение и Клеър побърза да му обърне гръб.
Моника, която също бе станала, изглеждаше искрено учудена, когато Клеър й подаде напитката.
— Какво? На това му се казва да бъдеш учтив, макар че теб сигурно не са те научили като малка. Да не си помислиш, че те харесвам или нещо такова.
Моника явно не знаеше как да отговори и след дълго мислене се задоволи с едно простичко:
— Благодаря.
Което, принудена бе да признае Клеър, навярно бе най-милото нещо, което Моника й бе казвала някога. Клеър кимна в отговор и отново седна. Примирие, помисли си тя саркастично и почти веднага го наруши, като попита:
— Оливър ли те подучи да го направиш?
— Не — отвърна Моника, без дори да я погледне, ала Клеър не й повярва.
— Трябва ли да правиш всичко, което поиска от теб? — продължи тя, сякаш не бе чула нищо; Моника едва–едва сви рамене. — Значи всъщност не си искала да говориш с мен, така ли? Просто са те накарали?
— Не съвсем. Реших, че ще е удобен случай да напомня на Амели за себе си — Моника се усмихна горчиво. — Освен това, може и да не ти се вярва, но ти си звезда. Всички искат да научат повече за теб — и хората, и вампирите. Проучват и твоето минало, и миналото на семейството ти. Ако си се изпуснала в началното училище, някой в Морганвил вече го е научил.
Клеър замалко не се задави с първата си глътка мока.
— Какво?
— Амели не е това, което някой би нарекъл достъпна. Повечето вампири я разбират толкова малко, колкото и ние, затова непрекъснато се опитват да научат повече за нея, за това, коя е тя, защо е тук и какво прави с града. Честно казано, не мисля, че е нормално. Начинът, по който живеят, имам предвид — Моника хвърли бърз поглед към Оливър, после извърна очи. — Той е достатъчно стар, за да знае повече от почти всички, но дори той се нуждае от вътрешна информация. Говори се, че ти си ключът към това. Ако не успея да се сдобия със Защитата на Амели, поне бих могла да си спечеля неговото благоволение, като му осигуря ценна информация.
Клеър извъртя очи към тавана.
— Аз съм никой. А и ако Амели я беше грижа за мен (което не е вярно), тя никога не би го показала. Така де, виж само как се държи с…
Клеър млъкна на средата на изречението и сърцето й се разтуптя лудешки. За малко да спомене името на Миърнин, което би било пагубно.
— … със Сам — довърши тя неубедително.
Това също беше вярно, но Моника със сигурност бе забелязала неловката пауза и го подчерта, като на свой ред помълча известно време, преди да каже:
— Както и да е. Въпросът е, че малко или много, ти си известна и за мен е изгодно да се движа с теб. Така правилните хора ще видят, че постъпвам правилно, а заедно с това ще изпълня и нарежданията на Оливър. А това е единственото, за което ме е грижа. Права беше, изобщо не искам да сме приятелки. Няма да си разменяме дрехите и да си направим еднакви татуировки. Приятели си имам. Онова, от което се нуждая, са съюзници. А това — тя докосна гривната около китката си, — това ми напомня, че трябва да му се подчинявам, иначе…
— Иначе какво?
Моника сведе поглед.
— Е, нали го познаваш. В най-добрия случай ще ме нарани. Тежко. В най-лошия… ще ме даде на друг.
— И това е по-лошата възможност?
— Да. Защото ще ме даде на някой от най-изпадналите вампири, онези, които са прекалено загубени, за да са Покровители на богатите и красивите. Което означава, че и аз ще се превърна в загубенячка — Моника се намръщи на керамичната чаша, с която си играеше. — Сигурно звучи ужасно повърхностно, но в Морганвил от това зависи животът ти. Ако Оливър ме захвърли, за мен ще останат само най-големите боклуци и уличници, онези, които си правят кефа по гадния начин. Ако имам късмет, просто ще ме убият. Ако не — ще свърша като изпаднала, наркоманизирана вампирска курва.
Сухата, напрегната деловитост, с която го каза, красноречиво говореше колко много бе мислила за това. Какво падение — от разглезената дъщеричка на кмета до наркоманка, мъчеща се да си осигури Защита, като задоволява потребностите на някой извратен вампир.
— Можеш да станеш неутрална — рече Клеър.
Беше й жал за Моника, което бе странно след всичко, което Моника й беше причинила. И все пак, тя беше родена тук — не е като да бе имала кой знае какъв избор.