— Някои хора го правят, нали? — продължи Клеър. — И не ги закачат?
Устните на Моника се разкривиха в презрителна усмивка и за миг цялата човещина, която Клеър си бе въобразила, че вижда върху красивото й лице, се изпари.
— Не ги закачат, докато изведнъж вампирите не решат нещо друго. Виж, официално те са недосегаеми, защото са направили някаква голяма услуга на вампирите, и техните Покровители са решили да развалят договорите им. Под голяма услуга разбирай нещо, от което си е било чист късмет, че са излезли живи. Схващаш ли? А аз нямам никакво желание да се правя на герой.
Клеър сви рамене.
— Тогава просто опитай без Защита.
— Как ли пък не. Сякаш това действа. Просто изгарям от нетърпение да се хвана да пържа картофки в някой ресторант за бързо хранене и да свърша като разлагащ се труп в някоя канавка, преди да съм навършила и трийсет години. — Моника облегна лакти на масата, стиснала чашата си с две ръце. — Мислех да се махна. Дори се преместих в Остин за един семестър, но някак си… не беше същото.
— Тоест — скъсали са те на изпитите, нали? — досети се Клеър и това й спечели още един мръснишки поглед.
— Млъквай, кучко. Тук съм, защото трябва да бъда тук, също като теб. Може ли да минем без излишна сантименталност?
Клеър отпи глътка от сладката, гъста мока. Ако вътре имаше отрова, поне щеше да умре щастлива.
— Съгласна. Виж, не мога да ти помогна да говориш с Амели. Аз също не знам как може да я открие човек. А дори да знаех, не мисля, че тя би сключила договор с теб.
— Тогава си затваряй устата и се усмихвай. Ако така и така няма да имам никаква полза от тази пропиляна сутрин, нека поне Оливър види, че се старая.
— Колко дълго трябва да го правя?
Моника си погледна часовника.
— Десет минути. Устискай десет минути и аз няма да кажа на брат си за дребното провинение на гаджето ти.
— Как мога да съм сигурна?
Моника долепи ръце до лицето си и си придаде престорено ужасен вид.
— О, не! Ти не ми вярваш! Съкрушена съм! — възкликна тя, след което продължи с нормалния си тон. — Ако иска, Шейн може да си отвори таксиметрова фирма за превоз на трупове — слабо ме вълнува. Интересува ме единствено какво аз мога да спечеля от това.
— А може би искаш да си отмъстиш? — подхвърли Клеър.
Моника се усмихна.
— Ако наистина исках да си отмъстя, вече да съм го предала на полицията. Освен това съм чувала, че отмъщението е блюдо, което най-добре се поднася студено.
Клеър извади един учебник от раницата си.
— Добре тогава. Десет минути. И без това имам да уча.
Моника се облегна в стола си и подхвана безкрайна, отровно точна критика на дрехите на всички момичета, които чакаха на опашката за кафе, и която Клеър искрено се опита да не намира за забавна. И успя, поне до момента, в който Моника посочи едно момиче, облечено в наистина ужасяваща комбинация от легинси на едри точки, обути под къси панталонки.
— А някъде в рая по бузата на Версаче се стича една–единствена, съвършена сълза.
Тук Клеър се изсмя с глас и веднага се намрази за това. Моника повдигна вежди.
— Виждаш ли? Толкова ме бива, че мога да очаровам дори и такъв тежък случай като теб. Вярно, че само си хабя таланта, но е добре да си поддържам формата.
След което си допи кафето и взе малката си розова чантичка, от която стърчеше списанието й.
— Е, трябва да бягам, загубенячке. Кажи на гаджето си, че що се отнася до мен, вече сме квит. Е, всъщност аз съм отгоре, но на мен точно така ми харесва. Нека гледа на това като на ограничителна заповед. Ако се доближи на по-малко от петнайсет метра от мен, не само ще разкажа на Ричард за среднощното му приключение, но и ще изпратя двама–трима ръгбисти да си „поговорят“ с капачките на коленете му.
И тя се отдалечи, поклащайки бедра. Всички на пътя й бързаха да се отместят и всички я проследиха с поглед. Страх и привличане, в горе–долу еднакви количества.
Клеър въздъхна. Хората винаги харесваха подобни момичета и навярно винаги щяха да ги харесват. И нещо под секрет? Една мъничка, предателска частица от нея завиждаше на Моника за самоувереността й.
10.
Мъртвото момиче, което Шейн беше занесъл в църквата, се казваше Джийн Джейксън, второкурсничка, която бе изчезнала по време на купон в общежитията преди два дни. Във вестниците пишеше, че е била изнасилена и удушена, ала не се споменаваше нищо за заподозрени. За огромно облекчение на Клеър, никакви полицаи не дойдоха да разпитват Шейн. Беше постъпил глупаво, но параноята му беше разбираема. В Морганвил и най-малката сянка на подозрение щеше да го изпрати в някогашната килия на Джейсън, независимо дали бе виновен, или не.