И то, при положение че вампирите не решаха просто да го линчуват.
Във вестника на Капитан Очевиден излезе доста по-подробна статия, която свързваше последното убийство с предишните две и изказваше предположението, че този път може би си имаха работа не с вампир, а с човек. Клеър не пропусна да забележи, че Капитана далеч не бе толкова склонен да подтиква читателите си към саморазправа, когато ставаше дума за убиец с пулс. Сякаш за мъртвите момичета имаше значение какво чудовище бе сложило край на живота им.
Амели й изпрати бележка, която я освобождаваше от занятия с Миърнин до края на седмицата, така че Клеър се зае да навакса с останалите си часове. Те бяха по-трудни от онова, с което бе свикнала досега, което беше истинско облекчение. Клеър обичаше предизвикателствата, а и преподавателите сякаш наистина ги бе грижа дали студентите им научават нещо, или не. Часовете по митове и легенди изобщо не бяха това, което очакваше. Не изучаваха нито древногръцки богове, нито дори индиански божества, а вампири. Всъщност беше нещо като сравнителна вампирология, понеже разглеждаха вампирите от най-древните литературни и фолклорни източници до съвременното им изобразяване като герои в поп културата. (Която, като се замислеше Клеър, си беше митологията на нашето време.) Колкото и да бе странно за място като Морганвил, преподавателят не подминаваше и методите за убиване на вампири, макар Клеър да предполагаше, че тя бе една от малкото, които знаеха истината за града. Повечето от класа щяха да изкарат една или две години в блажено неведение, преди да се прехвърлят в някой по-голям университет, без никога да разберат, че за известно време са живели сред истински чудовища.
Клеър гледаше да си държи устата затворена за всичко, което можеше да й навлече неприятности, тъй като преподавателят носеше гривна. Вместо това се опита да свърже символа на гривната му с вампира, на който съответстваше, и реши, че Покровителят на професора й се казва Сюзан и се занимава с финанси. Тази Сюзън бе доста заможна и бе някаква важна клечка в морганвилската банка.
Клеър бе започнала да си води бележки в една тетрадка за различните вампири и техните символи, както и за това, кой какво притежава. Не го правеше с някаква ясно определена цел, просто й се струваше интересно, а и смяташе, че един ден може да й е от полза. Предполагаше, че ако попита, Амели би й дала цялата тази информация, но й беше по-интересно да я открива сама. Освен това, по този начин Амели нямаше да знае точно колко бе научила Клеър, което определено беше плюс. Тя се държи добре, когато така й изнася. Това не означава, че наистина е добра.
Когато се събуди в петък сутринта, Клеър видя, че Ева й бе оставила бележка на огледалото в банята.
„Клеър, да не забравиш за партито. Цел: да изглеждаш по-секси от Моника и да накараш всички да забравят кой дава купона. Тоалетът е закачен на вратата. Ще ми платиш по-късно.
Е.“
Тоалетът определено не беше нещо, което Клеър би си купила сама. На първо място — черната кожена пола беше… къса. Ама наистина къса. Освен това имаше и фигурален чорапогащник, червена блуза, украсена с големи червени рози, и черно потниче, което да облече под нея.
На полата беше залепена още една бележка:
Обувките са под шкафа.
Клеър провери и откри лачени обувки на тежки платформи. Тя занесе дрехите и обувките в стаята си, сложи ги върху леглото и се отдръпна, за да ги погледне.
Не мога да облека това. Изобщо не е в мой стил.
От друга страна, Ева щеше да я спука от подигравки, ако я видеше да се появява на купона с дънки. Пък и явно се бе постарала — всички дрехи, включително и обувките, бяха точно с размера на Клеър.
Ай… Моника наистина щеше да побеснее, ако Клеър изглеждаше секси. (Разбира се, никога не би могла да бъде по-секси от Моника, това си беше чиста утопия, но все пак…) Като си представяше изражението на Моника, Клеър бавно прокара пръст по меката кожа на полата.
Не, не мога да го направя.
После си представи как ще реагира Шейн, когато я види.
Е, навярно все пак можеше да го направи.
Оказа се, че бе сгрешила за реакцията на Шейн. Слисаното изражение, с което той я зяпна, когато я видя да слиза по стълбите, надмина и най-смелите й очаквания. Всъщност Шейн бе толкова смаян, че ченето му буквално увисна. Майкъл, който стоеше до него, се обърна и макар Клеър да не го бе очаквала, усети как я обзема приятно, топло чувство, задето бе успяла да накара един страхотно готин, приличащ на ангел вампир, да примига от изненада и да я огледа от главата до петите.