Тя спря на последното стъпало и колебливо полюшна бедра.
— Е, как изглеждам? — попита тя.
Шейн рязко затвори уста, а Майкъл се прокашля.
— Става — отвърна той.
— Става?!
Това беше Ева, която също слизаше по стълбите. Тя заобиколи Клеър и удари Майкъл по рамото.
— Изглежда страхотно. Аз не си падам по жени и въпреки това смятам, че е адски секси.
Шейн не казваше нищо. От начина, по който я гледаше, на Клеър започна да й става горещо и дори малко й се зави свят. Потисна порива да провери дали полата й не се е вдигнала (вече я беше опънала поне дузина пъти) и се насили да срещне погледа му и да се усмихне.
— Сигурна ли си, че идеята е добра? — попита той; това бе последното, което Клеър очакваше да чуе. — Изглеждаш фантастично.
— Благодаря…
— В този град „фантастично“ те изстрелва на челно място в менюто за храна за вкъщи.
Клеър протегна лявата си ръка и посочи китката си. Златната гривна се виждаше отдалече.
— Вампирите и с пръст няма да ме пипнат.
— Изобщо не говорех за тях. С тези дрехи ще ти се лепнат всички, които търсят да забършат нещо.
Ева извъртя очи.
— За Бога, Шейн, стига си развалял всичко. Това, че Клеър изглежда страхотно, не означава, че трябва да се държиш като някакъв ревнив надзирател! Нали и ние ще бъдем там и ще я държим под око. Не можеш да отречеш, че ако се понагласи, гаджето ти е страшна мадама. Аз й оправих и косата, изглежда жестоко, нали?
Според Клеър прическата беше малко прекалена — купища тел, пяна и какво ли не, но наистина имаше онзи небрежно–разрошен вид, който бе типичен за моделите и който всъщност бе плод на много усилия.
Ева също не беше от тези, които биха останали незабелязани — носеше драматична, дълга до пода черна рокля без ръкави, с дълбоко деколте и цепка от едната страна, която стигаше чак до бедрото й. Дори бе обула мрежести чорапи. Изглеждаше невероятно секси и макар в началото Майкъл да бе забелязал трансформацията на Клеър, сега имаше очи само за Ева.
Тя му смигна и се завъртя, така че да им покаже гърба на роклята. Какъвто почти нямаше. Виждаше се само голата й кожа, както и татуировка на алена роза на кръста.
— Човече — каза Шейн, — това е направо… така де.
Когато най-сетне спря да се забавлява с реакцията на момчетата, Клеър си даде сметка, че Ева бе направила нещо и с тях, защото те изглеждаха направо великолепно. Майкъл носеше черен панталон, тъмносиня копринена риза и черно кожено яке и просто… грееше като бяло злато върху кадифе.
Шейн също изглеждаше достатъчно добре, за да й се прииска да го отвлече в стаята си. Ева явно го беше принудила да си поприглади косата, от което силните му скули и брадичката му наистина изпъкваха. Той също бе облечен в черно, с изключение на ризата му, която беше с цвят бордо. Клеър никога не го бе виждала със сако и реши, че отсега нататък трябва да се облича само така.
Майкъл тръсна глава и предложи ръката си на Ева, която я пое с широка усмивка на начервените устни, и смигна на Клеър. Клеър също й намигна в отговор и обзета от неочаквана игривост, улови Шейн под ръка.
— Не мога да повярвам, че ще го направим — каза Шейн.
Щеше да бъде забавно.
Въпреки че бе дала поканата си на друг, Клеър не бе забравила адреса, а Майкъл познаваше Морганвил като… като гърба на Ева, ако се съдеше по това, че погледът му почти не се откъсваше оттам, особено от татуировката. Освен това, стигнеше ли на няколко преки от купона, човек нямаше как да сбърка точното място. При всичките ярки светлини и басовия тътен на музиката, никой, който живееше наблизо, не можеше да го проспи.
Майкъл сви зад ъгъла, търсейки място, където да спре, и най-сетне откри няколко свободни метра до бордюра.
— Правилата са следните — каза той, докато паркираше, — никакво разделяне. Ева и Клеър, това важи с особена сила за вас. Не само заради вампирите, но и заради Джейсън. Ясно?
Те кимнаха.
— Освен това — обади се Шейн и закачливо подръпна прекалено гелосаната коса на Клеър, — много държа да видя физиономията на Моника, когато вие двете й се появите пред очите. Ще бъде само за снимка.
Ева бръкна в малката си, подобна на миниатюрен ковчег чантичка и извади чисто нов телефон с камера.
— Идвам подготвена.
— Аз също — каза Клеър и им показа подаръка от Амели.
Шейн му хвърли бърз поглед и Клеър усети как я обзема чувство на вина, после обаче го пропъди. Не можеше да се срамува през цялото време, пък и нима имаше нещо лошо? Какво толкова бе направила? Все едно си бе намерила работа… макар и малко по-различна.