— Остави го да бъде себе си — каза Ева, сякаш прочела мислите й. — Знам, че не е лесно, защото в повечето случаи момчетата се държат като пълни идиоти, а на нас ужасно ни се иска да им отворим очите, но по-добре го остави да бъде такъв, какъвто е. Нали не би искала той да се опитва да те промени?
Правилно. Наистина не искаше, макар че той всъщност я променяше, независимо дали го осъзнаваше, или не.
Не към по-лошо. Но наистина съм… различна.
Едва преди година би се вцепенила от ужас само при мисълта да отиде на подобен купон, да не говорим пък за идеята, че някакъв непознат може да я опипа по този начин, а ето че сега изпитваше единствено раздразнение, както и силно желание да си вземе душ.
В този миг Ева се обърна рязко.
— Хей, знам, че дупето ми е страхотно, но то е само за гледане, не за пипане!
Думите й бяха последвани от гръмогласен пиянски смях. Тя улови Клеър за ръката.
— Мисля, че ни трябва стена зад гърба. Така вероятността някой да ни опипа, е по-малка.
— Но… — опита се да възрази Клеър, но се отказа, когато усети някой да я потупва по дупето. — Окей.
Наложи им се да се отдалечат от Шейн, който сега се намираше в центъра на малка групичка от около десетина души, които размахваха пестници във всички посоки (макар и рядко да улучваха, тъй като до един бяха твърде пияни). Клеър благодарно се облегна на стената и отпи глътка вода. Неясно как бирата на Шейн се бе озовала в ръката й и с един бърз страничен поглед към Ева тя отпи и от нея. Пфу! Каква гадост.
— С това трябва да се привиква постепенно — обясни Ева, заливайки се от смях при вида на изражението й. — А и Шейн пазарува като някой колежанин — ако е евтина и на рекламата има момиче по бикини, значи бирата трябва да е хубава.
— Отвратителна е — каза Клеър и отпи голяма глътка вода, за да отмие вкуса на бирата; след нея дори водата й горчеше.
— Е, в интерес на истината, бирата я пият повече заради ефекта, отколкото заради вкуса. Ако искаш и двете, по-добре си вземи коктейл Куба либре или Бял руснак, например.
В този миг Ева явно си спомни на колко години е Клеър, защото си придаде почти добродетелен вид и побърза да добави:
— Не че ще ти позволя да опиташ някой от тях. Все пак дадохме обещание на родителите ти. А това — при тези думи тя й взе бирата — ще го държа аз.
И като повиши обичайно тихия си глас, сякаш поздравяваше парад някъде далеч пред себе си, извика:
— Ей, Шейн! Докарай си задника тук, ако не искаш да ти изпия бирата.
През стаята се разнесе вълна от смях и тъй като побоят така или иначе беше почти свършил, Шейн блъсна настрани последния залитащ студент, който се опита да му удари един, избърса кръвта от устата си с опакото на ръката си и напусна полесражението. Беше разчорлен, зачервен и имаше леко необуздан вид и Клеър усети как дълбоко в нея нещо сякаш изръмжа.
Тя го изгледа с широко отворени очи.
Изобщо не съм готова за това.
Ала очевидно някои части от нея бяха.
— Пийни едно, Галахад — Ева му подаде бутилката и двамата се чукнаха. — Нашият герой. Дай да ти оправя косата.
Тя протегна пръстите си с лакирани в черно нокти и се зае с косата му, докато не й придаде предишния небрежно–секси вид.
— Изглеждаш страхотно — каза тя одобрително. — Успяха ли да те опипат вече?
— Два–три пъти — отвърна той и се усмихна на Клеър. — Но недей да си отмъщаваш, те не са виновни, то е по-силно от тях.
Ева изпръхтя и се огледа наоколо.
— Къде е Майкъл?
— Сигурно още чака на опашка за тоалетната — сви рамене Шейн.
Разбира се, може и така да бе, ала Клеър силно се съмняваше. Мислеше си, че е в състояние да разпознае кога Шейн лъже, и начинът, по който беше задържал погледа си върху Ева, без да мига, за нея бе като неонов знак на челото му.
— Е, дами, да се поразходим, а?
Не беше лесно да си пробият път през гъстата тълпа и понякога приличаха повече на сьомги, плуващи нагоре по течението на реката. Клеър беше поразена от онова, което успя да зърне от къщата — скъпи картини по стените, великолепни старинни мебели (върху по-голямата част от които гостите безгрижно разливаха напитки или пък нареждаха покрай стените, за да има повече място за танцуване), меки персийски килими (Клеър се надяваше, че могат да се носят на химическо чистене), както и огромни плазмени телевизори, от които в момента кънтеше „Closer“ на Найн Инч Нейлс, и против волята си Клеър усети, че започва да се движи в ритъма й. Ева също танцуваше и много скоро затанцуваха заедно, което би трябвало да е странно, но всъщност не беше. Шейн оформяше последния ъгъл на техния триъгълник, ала Клеър виждаше, че не се е отдал на всеобщото забавление, а оглежда тълпата в търсене на неприятности. Или на Майкъл.