Колкото и да бе странно, следващата стая беше празна. Клеър доста се учуди, поне докато не видя (и не помириса) някакъв тип да повръща в ъгъла. Тя ускори крачка. А дали наистина следваше Ева? Приличаше на нея, ала Клеър я зърваше само за кратко и винаги от такъв ъгъл, че нямаше как да бъде сигурна. Трябваше да се движи по-бързо.
И сама не разбра точно как стана, но в крайна сметка се озова в просторната лъскава кухня. Група здравеняци внасяха кашон след кашон с пиене. Клеър мина покрай двама студенти, които тъкмо си пляскаха дланите в тържествуващ жест.
— Пристига течният сваляч на гащички! — изрева единият и от съседната стая се разнесоха възторжени възгласи.
Клеър излезе навън и вдиша голяма глътка свеж нощен въздух. Цялата трепереше, ала въпреки това я обливаше пот. Чувстваше се омърсена до мозъка на костите. И това би трябвало да е забавно? Кой знае, може би, ако беше пияна и ако не й пукаше, щеше да си изкара добре, ала това беше Морганвил, където заради подобно забавление можеше да свършиш в безсъзнание на някое легло… или в моргата.
Осветена от охранителната лампа, Ева се бе облегнала на едно дърво и се опитваше да си поеме дъх. Изглеждаше великолепно, като някоя холивудска звезда от епохата на черно–бялото кино, с изключение на яркочервените й устни.
— О, господи! — простена тя и Клеър, която се бе запътила към нея, видя, че плаче. — О, господи! Направил го е, наистина го е направил…
— Не сме сигурни — чу се да казва Клеър. — Може би я е заварил така. Може би се е опитвал да й помогне…
Ева я погледна свирепо.
— Той е вампир! В стаята имаше мъртво момиче с две дупки на врата! Не съм глупачка!
— Не вярвам, че би го сторил — настоя Клеър. — Не ми казвай, че ти го вярваш! Та нали го познаваш. Мислиш ли, че е убиец? Особено когато не му се налага да бъде такъв?
Ева поклати глава, ала това не беше отговор. Повече приличаше на опит да пропъди въпроса.
В този миг Шейн излезе през задната врата, все още с припадналото момиче на ръце.
— Да вървим.
— Но нали дойдохме с колата на Майкъл — сковано каза Ева. — Ключовете са у него. Навярно бих…
— Не. Никой няма да се връща там, а вие двете ще стоите далеч от Майкъл, докато не разберем какво става — Шейн се поколеба за миг, после рязко си пое дъх. — Ще се приберем пеша.
— Пеша! — повториха Ева и Клеър в един глас.
— Ти да не си изперкал! — добави Ева почти истерично.
— Клеър има Защита, а аз съм в настроение да пребия първия вампир, който ме погледне накриво. При всички случаи ще е по-безопасно, отколкото тримата — при тези думи той погледна към непознатото момиче в ръцете си и се поправи — отколкото четиримата да се возим в една кола с Майкъл. Не и точно сега. Трябва ми пространство, за да мога да избягам, ако се наложи. Или да се бия.
— Шейн…
— Тръгваме пеша — отсече Шейн. — Първо отиваме в университета. Ще я оставим на ченгетата от охраната.
Клеър се прокашля.
— А не може ли да изчакаме полицията тук?
— Повярвай ми — не — отвърна Ева. — Те ще подгонят всички, които нямат гривни, в това число мен и Шейн. А когато открият, че някой е изсмукал едно момиче до смърт, положението ще стане неудържимо. Не можем да рискуваме. Трябва да се махаме. Още сега.
Част от Клеър се надяваше, че Майкъл ще се появи, ала той не се показа и тя се зачуди защо. Питаше се къде ли е бил, докато те тримата го търсеха навсякъде.
Шейн тръгна към улицата, понесъл дрогираното момиче, което си мърмореше нещо и тихичко се кискаше в ръцете му. Беше я спасил, ала не бе успял да помогне на другото момиче, нещо, което приемаше твърде лично.
Клеър погледна към Ева, прегърна я през рамо и двете забързаха след Шейн.
По пътя към университета не срещнаха никого. Само няколко коли, но нито една от тях не спря и макар да чуха вой на сирени да отива към дома на Моника, никоя от патрулните коли не мина покрай тях.
Нощта бе приятно прохладна, въздухът бе свеж и сух. По небето не се виждаха никакви облаци. Би могло да бъде красиво и романтично, ако не бяха всички отвратителни неща, които се бяха случили тази вечер. Ева бе спряла да плаче, ала това бе дори по-ужасно — доскоро бе толкова щастлива, а сега бе потънала в отчаяние.
Краката на Клеър я боляха и тя се зарадва, когато свиха зад поредния ъгъл и зад висока ограда от ковано желязо видяха добре осветения студентски град. Трябваше да минат през един от четирите входа, за да влязат. Клеър внезапно си даде сметка колко странно изглежда това място, като резерват.