Или зоологическа градина.
Шейн, който бе започнал да се уморява, сложи момичето на първата пейка, която видяха, а Ева махна на една минаваща наблизо кола на охраната. Последвалият разпит протече безпроблемно, но пък университетските ченгета не бяха от най-прозорливите. Отне им около половин час, след което непознатото момиче бе откарано в лечебницата за промивка на стомаха и допълнителни прегледи. Ченгетата от охраната се качиха в колата си и дадоха на заден ход, за да обърнат, а тримата приятели се спогледаха в светлината на фаровете.
— Така — каза Шейн. — Май трябва да тръгваме.
Ева извади телефона си.
— Какво правиш? — попита той.
— Обаждам се за такси.
Шейн изпръхтя подигравателно.
— В Морганвил? Посред нощ? Как ли пък не. Та Еди не обича да взима пътници дори през деня. Никога няма да си рискува задника, за да ни прибере през нощта. А и без това сигурно си е изключил телефона. Ненавижда студентските купони.
— Ами инспектор Хес? — предложи Клеър. — Сигурна съм, че той ще се съгласи да ни откара вкъщи.
— Давай.
Клеър набра номера, ала никой не вдигна. Същото се случи и когато опита да се свърже с Травис Лоу. Тя погледна Шейн със свито сърце и безпомощно вдигна рамене. Ева се изправи, зъзнейки, и обви ръце около голите си рамене, за да се стопли. Шейн свали черното си сако и я наметна.
— Май ще трябва да вървим — каза той и улови първо ръката на Клеър, а после и тази на Ева. — Не забавяйте крачка и за нищо на света не спирайте. Ако ви кажа да бягате, бягайте. Ясно?
И без да им даде възможност да възразят, той тръгна по пътеката, водеща към изхода. Навън уличните лампи бяха нарядко и на Клеър й се струваше, че усеща как спотаени в сенките очи я следят с поглед. Не знаеше дали си въобразява, или не, ала цялата трепереше от страх. Стегни се, Клеър! Ние сме трима, а и Шейн знае как да срита нечий задник, ако се наложи.
Пресякоха улицата и поеха към Стъклената къща. Избраха най-прекия и най-добре осветен път, ала той минаваше покрай „Комън Граундс“. На Клеър никак не й се искаше Оливър да ги види как минават покрай заведението му в цялото си поопърпано великолепие. Сякаш преживяното тази вечер не им стигаше.
Все пак, утешаваше я мисълта, че Моника е в още по-гадно положение и от нея, докато се опитва да обясни на полицаите защо в дома й има повече наркотици, отколкото в някоя аптека, да не говорим пък за пиянските оргии и за мъртвото момиче на горния етаж.
В сравнение с това нощната разходка из Съединените вампирски щати направо бледнееше.
Поне докато Ева не прошепна:
— Някой върви след нас.
Клеър се олюля, но ръката на Шейн я задържа и тя продължи да върви.
— Кой е? — попита той.
— Не знам — отвърна Ева, без да поглежда назад. — Зърнах го само за малко. Носеше тъмни дрехи.
Тъй като в Морганвил единствено Амели харесваше бялото, Клеър реши, че това не стеснява кръга кой знае колко. Тя ускори крачка, спъна се в някаква пукнатина в тротоара и залитна, ала Шейн и този път я задържа да не падне. Това обаче ги забави, а те не можеха да си позволят да изгубят нито секунда.
— По дяволите! — изруга Шейн задъхано.
От следващата улична лампа все още ги делеше цяла пресечка, а зад себе си Клеър вече чуваше бавни, сигурни стъпки. Някъде пред тях витрината на единственото отворено заведение хвърляше топла жълта светлина върху улицата. „Комън Граундс“. Неутрална територия, поне на теория.
— Няма да успеем да се доберем до нас, затова влизаме в „Комън Граундс“ и…
— Забрави! — прекъсна го Ева. — Няма да вляза там. Не мога!
— Можеш! Нямаш друг избор. Там е неутрална територия. Никой няма да те закачи. Ако се наложи, ще се споразумеем с Оливър, временна защита или нещо такова. Искам да ми обещаеш, че…
Шейн не можа да довърши, защото в този миг адът се отприщи. Стъпките зад тях изведнъж се ускориха и Шейн рязко се обърна, закривайки двете момичета с тялото си. Последва мълниеносно движение, което Клеър не можа да види добре, и нещо удари Шейн по главата. Силно. Той залитна и се свлече на едно коляно.
Клеър изпищя и посегна към него, ала Ева я сграбчи и насила я издърпа към струята светлина, хвърляна от кафенето.
— Ставай!
Клеър се отскубна от хватката на Ева и се обърна. Онзи, който бе извикал, бе същият, който я беше опипал на купона и чийто задник Шейн беше сритал. Беше ги последвал и носеше бейзболна бухалка. Беше ударил Шейн по главата с бейзболна бухалка и очевидно се канеше да го направи отново.