— Не! — изкрещя Клеър и понечи да се втурне към тях, ала Ева я улови и отново я затегли към „Комън Граундс“.
— Влизай вътре! — викна тя.
— Пусни ме…
Изведнъж двете престанаха да се борят, видели как от съседната улица излиза някаква сянка и им препречва пътя.
Нещо дълго и сребристо проблесна на светлината на звездите. Нож.
Беше Джейсън, братът на Ева, също толкова мръсен, изпосталял и трескав, какъвто Клеър го бе видяла на партито.
— Здрасти, сестра ми — каза той; ножът в ръката му се въртеше ли, въртеше. — Знаех си, че ще минеш оттук. Още щом чух, че си си тръгнала от купона без кръвопиещия си телохранител, разбрах, че е настъпил моментът.
— Джейсън — Ева пусна Клеър и застана пред нея. — Тя няма нищо общо. Пусни я да си върви.
Клеър не знаеше накъде да гледа — към Джейсън, който я ужасяваше, или към онова, което се случваше зад гърба й, където Шейн, вече ранен, се биеше за живота си. Тя се осмели да хвърли поглед през рамо и видя как Шейн издърпа бухалката и я стовари върху рамото на нападателя си, който политна назад, блъсна се в тухлената стена и се сгромоляса на земята с вик на болка. Ала Шейн също не можа да запази равновесие и се свлече на четири крака. Бухалката се търкулна настрани.
— Господи! — ахна Клеър. По лицето на Шейн се стичаше кръв и оставяше тъмна диря върху паважа. — Шейн!
Шейн тръсна глава и наоколо се разхвърчаха пръски кръв и оцветиха асфалта около него. Той вдигна поглед, видя я и примигна.
После видя Ева, а зад нея, с нож в ръка — Джейсън.
Опипом затърси бухалката, намери я и се изправи на крака. Тръгна напред със залитане и след като бутна Клеър зад себе си, издърпа Ева по-надалеч от Джейсън. После се разкрачи широко и зае бойна поза.
Беше пребледнял и изглеждаше полумъртъв, ала Клеър знаеше, че няма да отстъпи.
— Остави ги на мира — каза той. Не беше вик, нито заплаха, ала от ниския му, тих глас се излъчваше усещане за абсолютен контрол. — Махай се, Джейсън.
Джейсън престана да се усмихва и като прибра ножа в джоба си, вдигна ръце.
— Окей. Извинявай, човече. Само да не вземеш главата ми за бейзболна топка, става ли? — Той свали ръце и ги пъхна в джобовете си. Беше си придал нехайно изражение, ала в очите му имаше хищен блясък, а в извивката на устните му — нещо жестоко. — Чух, че си открил подарък в мазето си. Нещо с формата на момиче.
От гърдите на Ева се откъсна стон и тя се олюля. Клеър трябваше да протегне ръка и да я задържи да не падне.
— Джейсън — прошепна Ева. Изглеждаше ужасно, сякаш всеки момент щеше да повърне. — О, господи, защо?
Шейн направи крачка напред, вдигнал бухалката и готов за удар, и Джейсън побърза да отстъпи.
— Избрах мазето, защото ми се стори забавно. Но не става въпрос за момичетата. Трябваше да им покажа, че съм готов.
— Готов? — повтори Ева; звучеше толкова потресена, че стомахът на Клеър се сви на топка. — Господи, Джейс, за това ли е всичко? Искаш да станеш вампир и се опитваш да ги впечатлиш? Като убиваш?
— Аха — сви рамене Джейсън. Беше толкова мършав, че почти се губеше в черното си кожено яке. — Как иначе можеш да привлечеш вниманието тук? А аз смятам да привлека страшно много внимание. И възнамерявам да започна с теб, Клеър.
Шейн изрева — без думи, само сляпа ярост — и замахна. Джейсън отскочи назад по-бързо, отколкото Клеър очакваше, и бухалката не го улучи. После се хвърли напред. Шейн не се държеше здраво на крака, ала това нямаше значение — ако Джейсън бе достатъчно луд, за да опита да се пребори с него в ръкопашен бой, всичко щеше да свърши много бързо.
Нали така?
Джейсън стовари юмрук в стомаха на Шейн, който извика изненадано и отстъпи назад.
Шейн отстъпваше…
И тогава Клеър зърна алено-сребристото сияние на ножа в ръката на Джейсън. За миг не разбра какво става, изобщо не разбираше какво става.
Едва когато пръстите на Шейн се разтвориха и бейзболната бухалка издрънча на паважа, а той рухна на колене, Клеър осъзна, че е намушкан.
Шейн като че ли също не разбираше какво става. С мъка си поемаше дъх, опитвайки се да каже нещо, ала думите не искаха да излязат от гърлото му. Широко отворените му очи гледаха объркано. Опита се да стане, ала не успя.
Джейсън насочи острието на ножа към него и описа дъга, която ги опръска с капки кръв, после се обърна и си тръгна, прибирайки ножа в джоба си. От „Комън Граундс“ започнаха да излизат хора, объркани и разтревожени. Начело беше Оливър, който изгледа за миг отдалечаващия се Джейсън, преди да насочи вниманието си към тримата приятели.