Клеър коленичи до Шейн, който я погледна отчаяно и бавно се свлече на една страна.
Притискаше ръце към корема си и навсякъде имаше толкова много кръв…
Ева не помръдваше. Просто си стоеше там, облечена в прекрасната си черна рокля, вперила невиждащ поглед след своя брат.
Оливър я сграбчи и разтърси, от което черната й коса се разпиля на всички страни, а когато я пусна, тя бавно се свлече на земята, облегнала гръб на тухлената стена. Той тръсна нетърпеливо глава и се обърна към Клеър и Шейн.
Клеър вдигна поглед, онемяла от мъка, и видя, че Оливър се е надвесил над тях двамата.
За миг й се стори, че зърва нещо в погледа му… искрица съчувствие, може би.
— Вече повикаха линейка — каза той. — Притисни нещо към раната, за да не губи толкова много кръв. Иначе отива по дяволите.
Имаше предвид кръвта. Не Шейн.
— Помогни ми — помоли Клеър, ала Оливър поклати глава.
— Ще откриеш, че вампирите не са най-добрият избор за помощ, когато има ранени. Правя ти услуга, като се държа настрани. И повече да не си се опитвала да ме командваш, малката. Златната ти гривничка не означава нищо за мен, освен, може би, че трябва да внимавам да не оставя свидетели.
Шейн се закашля мъчително и от ъгълчето на устата му се стече струйка кръв. Беше по-блед и от Майкъл. Вампирски блед.
Клеър взе главата му в ръце. Оливър хвърли поглед към Ева, намръщи се и си тръгна. Хората започнаха да се приближават, шушукаха помежду си, задаваха й въпроси, ала за Клеър всичко беше като в някаква мъгла. Тя сложи ръце върху пропитата с кръв риза на Шейн и усети как тялото му потръпна и той опита да се отдръпне, ала тя продължи да натиска. Натиск върху раната. Стори й се, че мина цяла вечност, преди в далечината да се разнесе вой на сирени.
Когато го качиха в линейката, Шейн все още дишаше, ала нито говореше, нито помръдваше.
Клеър отиде при Ева, помогна й да се изправи и я прегърна през раменете.
— Да вървим — каза тя. — Ще пътуваме с него в линейката.
Оливър се взираше в тъмните мокри петна по паважа и докато Клеър помагаше на Ева да се качи в линейката, той се обърна към един от служителите си и нареди:
— Изчисти го. С белина. Не искам цяла нощ да мирише.
11.
Шейн издържа пътуването до болницата, където веднага го откараха в операционната. Ева седеше в черната си кадифена рокля и имаше по-готически вид от всякога. Изглеждаше съвсем не на място в успокояващата атмосфера на болничната чакалня. Клеър час по час ставаше и отиваше да си мие ръцете, защото непрекъснато откриваше нови петна от кръвта на Шейн по кожата и дрехите си.
Ева ридаеше тихичко, безнадеждно. Клеър не заплака. Не пророни нито сълза. Дори не бе сигурна, че може да заплаче. Означаваше ли това, че й има нещо? Че не е съвсем наред? Дори не знаеше кого да попита. Знаеше само, че в момента не усеща абсолютно нищо, освен някакво смътно чувство на ужас.
Ричард Морел дойде, за да запише показанията им. Те бяха съвсем недвусмислени и Клеър без колебание обвини Джейсън за нападението.
— Освен това си призна за убийството на онези момичета.
— Как си призна? — попита Ричард.
Беше се настанил в стола срещу нея и Клеър забеляза, че изглежда уморен. И някак остарял. Сигурно не бе лесно да си единственият що–годе нормален в семейството.
— Какво точно ви каза?
— Че ни е оставил едно от тях — отвърна Клеър и хвърли поглед към Ева, която не бе казала нито дума; всъщност, според Клеър, дори не бе мигнала. — Нарече го „подарък“.
— Спомена ли някое от момичетата по име?
— Не — прошепна Клеър.
Изведнъж се почувства ужасно уморена, струваше й се, че би могла да спи цяла седмица. Освен това й беше студено. Цялата трепереше. Ричард го забеляза, отиде някъде и се върна с меко сиво одеяло, което уви около нея. След това донесе едно и за Ева, която все още бе наметната със сакото на Шейн.
— Възможно ли е да го е казал, защото е чул за труповете, намерени около къщата ви? — попита той. — Спомена ли някоя подробност, която я нямаше във вестниците?
Клеър замалко не отговори утвърдително, ала се въздържа навреме. Полицията не знаеше за момичето в мазето им. Според тях убиецът бе захвърлил трупа в църквата.
Беше с вързани ръце. Тя поклати глава.
— Значи има вероятност да са били просто приказки — каза Ричард. — Ние го държим под наблюдение. Не сме видели нищо, което да го свързва с убитите момичета. — Той се поколеба, после меко добави: — Виж, не искам да обвинявам Шейн, но у него имаше бухалка, нали така?
Ева бавно вдигна глава.
— Какво?