— У Шейн имаше бухалка.
— Взе я от един друг — Клеър едва не се задави в бързината си да обясни. — Някакъв тип от купона на Моника се нахвърли върху него. Шейн просто се защитаваше! А после искаше само да накара Джейсън да отстъпи…
— Има свидетели, които твърдят, че са видели Шейн да замахва с бухалката, след като Джейсън прибрал ножа в джоба си.
Клеър не знаеше какво да каже, просто си седеше там с полуотворена уста и се взираше в уморените, строги очи на Ричард.
— Така значи — обади се Ева; първоначално мекият й тон бързо стана леденостуден. — Ще припишете всичко на Шейн просто защото е Шейн. Няма значение, че някакъв задник от университета се опита да му строши главата или че Джейсън го наръга с нож. Въпреки всичко вината е на Шейн.
Тя се изправи и хвърли одеялото в лицето на Ричард, който успя да го улови в последния момент.
— Ето, сигурно ще ви трябва, за да покриете станалото!
И тя се отдалечи, стройна и бяла като лилия в черната си рокля.
— Ева… — въздъхна Ричард. — По дяволите! Виж, Клеър, аз работя с факти. Факт е, че по време на спора им Джейсън е прибрал ножа си; факт е, че Шейн е държал бухалка и го е заплашил. А Джейсън го намушкал при самозащита. Така ли е?
Вместо отговор, Клеър поседя неподвижно няколко секунди, без да откъсва поглед от лицето му, после се изправи, свали одеялото от раменете си и му го подаде.
— Ще ви трябва нещо по-голямо, за да покриете случилото се тази нощ! Вижте дали в града няма някой цирк. Може да ви услужат с шатрата си!
И тя тръгна да провери дали Шейн не е излязъл от операция.
Не беше.
Побесняла от гняв, Ева крачеше напред–назад по коридора, свила ръце в юмруци, които едва се подаваха от прекалено дългите ръкави на сакото, с което бе наметната.
— Тези кучи синове! — изсъска тя. — Тези копелета! Те ще си измият ръцете с Шейн. Просто го усещам.
— Ще си измият ръцете? — повтори Клеър. — Какво имаш предвид?
Ева я изгледа свирепо. Очите й бяха зачервени и пълни със сълзи.
— Имам предвид, че дори и да издържи операцията, няма да оставят да му се размине. Ричард на практика ни го каза. Не схващаш ли? Това е страхотна възможност да замажат всичко. Шейн е замахнал и Джейсън е действал при самозащита. Никой няма да разследва Джейсън за убийствата. Ще заровят всичко така, както погребаха момичетата.
Изведнъж Ева млъкна и спря поглед върху нещо зад рамото на приятелката си. Клеър се обърна и видя Майкъл да върви към тях, силен, строен и висок. Запъти се право към Ева, без никакво колебание, сякаш нищо не се бе случило. Сякаш не го бяха заварили надвесен над тялото на едно убито момиче…
Спря съвсем близо до Ева и протегна ръце.
— Търсих ви. Най-сетне хванах дирята ви пред „Комън Граундс“. Как е той? — попита Майкъл дрезгаво.
— Не е добре — прошепна Ева и се хвърли в обятията му с устрема на вода, изливаща се през разрушен бент. — О, Господи! Господи, Майкъл, всичко се обърка, всичко ужасно се обърка…
Майкъл въздъхна и я притисна до гърдите си. Главите им, неговата — руса, а нейната — чернокоса — се склониха една към друга.
— Трябваше да дойда с вас. Трябваше да ви накарам да влезете в проклетата кола. Щях да го направя, но… се случиха разни неща. Трябваше да се погрижа за нещо. И през ум не ми мина, че ще решите да се прибирате пеша — той помълча, а когато отново проговори, гласът му бе пропит от болка. — Аз съм виновен.
— Никой не е виновен — каза Клеър. — Много добре знаеш, че никой не може да накара Шейн да направи нещо против волята си. Нито пък Ева. Нито мен. — Тя посегна и колебливо го докосна по ръката. — Нали не си убил онова момиче?
— Не. Открих я, докато търсех Джейсън. Опитвах се да го намеря и да го накарам да се махне. Дотогава той сигурно си е бил тръгнал.
— Тогава кой…
Майкъл вдигна поглед и Клеър видя, че в сините му очи гори свиреп огън.
— Точно за това трябваше да се погрижа. В къщата имаше вампири, излезли на лов. Трябваше да ги спра.
Една медицинска сестра, която минаваше по коридора, изгледа Майкъл и Ева и забави крачка. Очите й се присвиха и тя спря, без да сваля поглед от тях. После промърмори нещо неразбираемо под нос и се отдалечи.
Майкъл се обърна след нея.
— Извинете. Какво казахте току–що?
Сестрата, която вече бе прекосила половината коридор, спря и се обърна към него.
— Нищо не съм казала. Сър.
Последната дума бе изречена толкова рязко, че човек можеше да се пореже на нея.
— А аз мисля, че казахте — възрази Майкъл. — Нарекохте я вампирска кучка.
Сестрата се усмихна студено.
— Ако съм промърморила нещо на себе си, сър, то не би трябвало да ви засяга. А вие с вашата… приятелка най-добре си вършете работата в чакалнята. Или в кръвната банка.