Когато Джоана привърши изповедта си, в катедралата беше тихо. Коленете я боляха, студът, излъчван от каменните стени, я караше непрекъснато да трепери. Епископ Ференди отдавна си беше тръгнал, развявайки дългите, богато украсени поли на дрехата си. Сега Джоана и Мерилин бяха останали сами в слабо осветената тишина на катедралата и Мерилин още се молеше. Потискайки нетърпението си, доколкото можеше, Джоана зачака с известна нервност приятелката й да привърши с молитвите.
— Епископът доста дълго те държа — забеляза тя небрежно, когато двете с Мерилин най-накрая се отправиха към квадратната кула, приютила кралицата и нейните дами.
— Имах много неща да изповядвам, както добре знаеш — промълви безутешно Мерилин.
Продължиха пътя си, без да продумат и дума повече, макар Джоана да изгаряше от нетърпение да разбере какво бе признала приятелката й пред епископа.
Когато влязоха в дневната, другите жени впериха любопитни погледи в Мерилин. Но като видяха, че тя едва отговаря на прозрачните намеци във въпросите им, скоро загубиха интерес. Изабел я нямаше, но след малко и тя влезе. С царствено махване на ръка нареди на всички жени да излязат от залата. Докато придворните покорно бързаха към вратата, твърдият й поглед се спря върху Мерилин и Джоана веднага разбра, че планът й е влязъл в действие.
— Мога ли да поговоря с вас, лейди Мерилин? — Макар думите да бяха изречени като въпрос, тонът на кралицата без съмнение подсказваше, че това е заповед. — Останалите можете да се занимавате със своите работи. Няма да имам нужда от вас, докато не бие камбаната за вечеря.
Принудена да излезе, Джоана обаче не забърза. Част от нея гореше от нетърпение да узнае как малкият й заговор така лесно е проработил. Епископът като последният клеветник бе побързал да изтича при краля и кралицата, за да сподели с тях тайната на изповедта. Джоана почти съжаляваше, че така лесно го бе разгадала, защото сега трябваше да се тревожи за възможните последици от всичко това. Ами ако кралят задържи Мерилин като заложница? Ако я накара да се омъжи не за Ивън, а за някакъв наистина неприятен мъж? За човек, дори по-неприемлив от Райлън Кемп? Райлън поне беше красив и добре сложен и Мерилин нямаше да понася физически страдания от него.
Но Мерилин се страхуваше от Райлън и се ужасяваше от евентуалния съюз с него. Това със сигурност беше за добро. Но имаше и много несигурни неща, на първо място — непостоянната натура на краля.
Надеждите и страховете раздираха Джоана. Минутите се превърнаха в часове, тя едва издържаше на напрежението. Изруга полугласно, за което знаеше, че после трябва да се покае, и се затича по засводения коридор, навън, към слабата светлина на следобедното слънце. Сега не можеше да направи нищо, защото Мерилин говореше с кралицата. Но можеше да потърси.
Ивън Торндайк. Той беше спокоен и уравновесен, а можеше и да знае нещо. А пък това го засягаше отблизо.
Джоана намери Ивън седнал на стената над остатъка от защитния ров, който някога бе обграждал абатството. Беше така потънал в мисли, че вдигна очи едва когато тя застана пред него и едно камъче се отрони под краката й.
— Лейди Джоана? — Изправи се със загрижено лице. — Какво ви води насам?
Взирайки се в мрачно замислените му очи, Джоана усети, че е на прав път.
— Става нещо, което трябва да знаете — започна тя без никакво предисловие. — Смятам, че кралицата е дочула за годежния договор на Мерилин. Сега я разпитва. Не знам какво ще направи кралят, но съм сигурна, че няма да позволи този брак да се осъществи.
Погледът на Ивън стана напрегнат. Но й се стори, че сякаш не е много разтревожен от новината, и Джоана се обнадежди.
— Това само ускорява неизбежното. Но се питам откъде ли са научили — добави той, хвърляйки й подозрителен поглед.
— Тайната не е излязла от мен — защити се тя разпалено. — Във всеки случай, не това е важното. Страхувам се как ще реагира кралят. Вие познавате двора. Какво ще стане сега според вас?
— Тя ще остане затворничка на крал Джон — отвърна той. После, като видя разтревоженото й изражение, добави: — Ще се отнасят добре с нея, не се бойте за сигурността й. Но баща й няма да може да я отведе от двора.
— А той… кралят… ще я принуди ли да се омъжи за друг? — запита тя, наблюдавайки го внимателно.
— Без никакво съмнение — каза той, но в гласа му не се четеше нито гняв, нито тревога.