Джоана го зяпна объркана.
— Но защо вие… тоест, аз си помислих… — Млъкна, после го изгледа развълнувано. — Вие искате да се ожените за нея, нали?
Ивън се разсмя гласно.
— Ако трябва да кажа истината — и то само между нас двамата, — със сигурност искам да се оженя за лейди Мерилин. Но признавам, че не разбирам защо вие сте се загрижили толкова за това. Носят се слухове, че се противите на плана на краля да намери политически приемлив съпруг за вас. Защо тогава се тревожите за годежа на Мерилин? Райлън казва, че нямате никакъв интерес към политиката, така че защо…
— Райлън казва! — изфуча Джоана. — Райлън казва това и онова и всички трябва да се подчиняват ли? Ако не беше Райлън Кемп, нито Мерилин, нито аз щяхме да изпаднем в такова затруднено положение. И двете сме зависими от милостта на краля само заради егоистичните планове на Райлън!
Виждайки потресената му физиономия, Джоана веднага сниши глас и се огледа, за да види дали някой е чул гневните й думи. Когато отново срещна погледа на Ивън, на лицето му имаше изписан странен израз.
— Има известна истина в това, което казвате, милейди, но аз мисля, че има много повече неща, които не казвате. — Отдели се от стената, на която се бе облегнал, усмихна й се и протегна ръка към нея. — Елате, да идем при другите и да видим какво можем да научим. Ако вие потърсите Мерилин, аз пък ще издиря баща й. Тази буря, която се надига, не може да не избухне скоро.
Неизказаната с думи увереност на Ивън успокои страховете на Джоана. Ако той, който искаше да се ожени за Мерилин, не беше толкова уплашен от ситуацията, значи нещата със сигурност щяха да се наредят. Но участието на Райлън Кемп в тази несигурна работа продължаваше да я безпокои. Имаше неща, които Ивън знаеше, а тя не знаеше, неща, свързани с Райлън. Двамата мъже се познаваха добре, може би дори бяха приятели. Но Ивън не се бе поколебал да се намеси в годежа на Райлън с Мерилин Кросли. И макар Джоана да се доверяваше на Ивън относно годежа на Мерилин, имаше известни резерви по отношение на другите му съюзи.
Какво сложно, объркващо място е този кралски двор, помисли тя не за първи път. Всички се усмихват, и се държат вежливо, обаче крият истинските си лица. Но най-прикрит от всички играчи беше Райлън Кемп, лорд Блекстън. Надменен. Пресметлив. Решен да налага волята си.
И най-нежният любовник.
При тази предателска мисъл нещо топло и неканено се раздвижи дълбоко в корема й. И макар че се опита да потисне спомена, отново усети смущаващия допир на устните му и вкуса им. Начинът, по който го бе усещала.
О, но това беше толкова нечестно, протестира тя мълчаливо. Защо той продължава да я преследва и в мислите й? И тогава, сякаш самата й мисъл го бе повикала, зърна Райлън.
Двамата с Ивън тъкмо влизаха в градината, където обикновено се играеше крикет. Завариха там групички разхождащи се придворни. Кралят, кралицата и епископът обаче не се виждаха.
Нямаше я и Мерилин. Но вниманието на Джоана бе привлечено от Райлън. Той тъкмо отделяше Егбърт Кросли от разговора му с друга двама придворни, явно за голямо учудване на възрастния мъж. Без съмнение, между двамата е имало уговорка да не ги виждат заедно на публично място, помисли тя. Но щом Мерилин беше в ноктите на краля, Райлън явно трябваше да промени стратегията си.
Райлън и сър Егбърт тръгнаха по една застлана с чакъл пътека, отделяйки се от другите. Ивън пусна ръката на Джоана и решително я побутна към една групичка от придворни дами. Имаше намерение да се присъедини към Райлън и сър Егбърт. Но Джоана се възпротиви.
— Не възнамерявам да стоя безучастно, докато вие тримата решавате бъдещето на горката Мерилин — каза тя, тръгвайки редом с него.
— Не е във вашите възможности да помогнете, лейди Джоана. Освен това имате тържественото ми обещание, че няма да позволя към нея да се отнесат лошо в какъвто и да било смисъл.
— О, Ивън. Вярвам, че вие говорите искрено. Но изобщо не съм уверена за тях.
Щом се изравниха с двамата, Райлън изгледа внимателно Джоана, после отправи навъсен поглед към Ивън. Но заговори с равен, премерен тон.
— Имате странния навик да се намесвате в неща, които не ви засягат, Джоана. Ивън, моля те, бъди така добър да съпроводиш лейди Джоана при останалите дами.
— Няма да си ида — възрази Джоана. — Сър Егбърт, бих искала да поговоря с вас. Насаме — добави тя, поглеждайки Райлън.
Егбърт премести очи от нея към Райлън и обратно към нея. На лицето му бе изписано объркване и досада.
— Ако искате да повторите обвиненията си към сър Райлън, не е нужно. Взех си бележка за оплакванията ви спрямо него и имам намерение да го накарам да се разкае заради тях. Няма да позволя на моя зет да се отнася зле с единственото ми дете.