— Да се отнасям зле с нея? — възкликна Райлън.
— Зет? — прошепна Джоана и сърцето й прескочи.
Нима той още смяташе да омъжи Мерилин за Райлън? Ивън пое нещата в ръцете си.
— Смятам, сър Егбърт, че въпросът за годежа на вашата дъщеря със сър Райлън трябва отново да се разисква. Сериозни промени в обстоятелствата налагат преразглеждане на годежния договор.
— Какво, за Бога, става тук? — изрева сър Егбърт.
— Кралят я е задържал и знае за нашия договор.
Егбърт се взря безмълвно в Райлън.
— Но… но как? Не сме казвали на никого. — Поклати глава и се вгледа в Ивън и Джоана. — Вие двамата знаехте — започна той с обвинителен тон.
— Ивън знаеше всичко. Той е моята връзка с двора, за която ви споменах. Колкото до лейди Джоана… — Острият поглед на Райлън се обърна към нея и Джоана не можа да потисне червенината, която изби по бузите й.
— На никого не съм казала — закле се тя. — Мерилин ме помоли да пазя тайната й и аз я запазих. — Вдигна виновно очи към Егбърт, който не изглеждаше толкова ядосан и страшен, колкото Райлън. — Само ако се бяхте посъветвали с нея по този въпрос… ако не бяхте избрали мъж, който така да я плаши, тогава всичко това можеше да не се случи.
— Какво? Но тя е само…
— Жена? Да, жена е. И то много важна жена, както изглежда.
— Всички добре знаем мнението ти по този въпрос — намеси се Райлън. — Въпреки това е интересно да узнаем как кралят е разбрал за годежния договор.
Джоана го изгледа изпод вежди, защото справедливият гняв бе върнал смелостта й.
— Подозирам, че от епископ Ференди. Той изслуша изповедите ни тази сутрин. Може би Мерилин… понеже тя е послушна дъщеря… може би го е помолила за прошка заради чувството за синовно непокорство, което е изпитвала. Ако му е споменала за официално сключения си годеж…
— Този надут глупак е изтичал направо при краля — довърши Райлън вместо нея.
Настъпи кратко мълчание, в далечината се чуваха гласовете на хората, разговарящи в градината.
— Трябва да помислим върху това — каза Ивън. — Кралят няма лесно да се откаже от нея.
— Той може да направи с нея същото, каквото стори с вдовицата на Морленд, лейди Клара — изпъшка сър Егбърт. — Но моята Мерилин е едно младо, невинно момиче.
— Срамота е, че по-рано не се съобразихте с чувствата й — вметна Джоана.
Макар да беше жестоко да го обвинява сега, когато той и без това се чувстваше достатъчно зле, искаше да бъде сигурна, че няма да промени поведението си, когато си върне Мерилин.
— Имам план — забеляза Райлън, пренебрегвайки Джоана.
Изведнъж тримата се обърнаха към него. Но по лицето на Джоана бе изписан скептицизъм.
— Винаги имаш план — нападна го тя. — Но той винаги е само в твоя полза и за сметка на всички други, които засяга.
— А ти винаги се месиш в неща, които не са твоя работа. — И той сърдито пристъпи към нея, но тя не помръдна от мястото си.
— Мерилин е моя приятелка и следователно нейното бъдеще е важно за мене. Бих направила всичко, за да предотвратя брака й с тебе!
Джоана веднага съжали за безразсъдните си думи. Но за нейна изненада Райлън не се вбеси. Отначало я изгледа изненадано. После учудено. И накрая, за голямо нейно объркване, се засмя.
— Искаш да я спасиш от ноктите ми, така ли?
Джоана присви подозрително очи и погледна към Ивън за помощ. Но той наблюдаваше словесния им двубой с много заинтересуван израз на лицето и явно не искаше да вземе ничия страна.
Понеже тя не му отговори, Райлън продължи:
— Питам се дали не си отишла дотам, да я подтикнеш да се изповяда. — Вдигна вежда и изви устни в подигравателна усмивка.
— Но това… това е… смешно. Ти… ти само търсиш на кого да стовариш вината, за да смалиш своята. Не забравяйте — добави тя, обръщайки се към сър Егбърт. — Именно той ме похити и се отнасяше така жестоко с мене. Вие не бихте искали Мерилин да стане жертва на такъв жестокосърдечен мъж, нали!
Райлън също се обърна към сър Егбърт. Хвана възрастния мъж под ръка и го поведе по пътеката, като на практика изключи Джоана от разговора.
— Може би има начин да разрешим тази дилема за удовлетворение на всички. — Погледна през рамо към Джоана, която го гледаше втрещено, и смигна на Ивън. — Ивън, моля те, отведи лейди Джоана в покоите й. Ние ще се присъединим към вас възможно най-скоро.
Джоана, разстроена, понечи да тръгне след тях, но Ивън я хвана за ръката и я задържа.
— Вие направихте всичко, което можахте, Джоана. Най-добре е сега да оставите нещата в наши ръце.
Тя гневно издърпа ръката си от неговата. И метна смразяващ поглед след Райлън.