— Този път няма да стане твоето, лорд Черно сърце! Поне веднъж няма да стане както ти искаш!
Райлън забави крачка и дръзко я огледа от глава до пети.
— Извънредно много се заблуждаваш, малка моя гълъбице. Възнамерявам да получа всичко, което искам. Всичко.
Обърна се и се отдалечи.
20
Лицето на крал Джон излъчваше едновременно лукавство и триумф, помисли Райлън, когато влезе в залата. Погледът на Изабел беше по-предпазлив, но и тя не можеше да скрие победната си усмивка.
Епископ Ференди, напротив, беше по-скоро потиснат. Да не би старият пръч да се срамува от постъпката си — че донася изповедта на едно невинно момиче на краля и кралицата, за да обслужва политическите им цели? Райлън мислено се намръщи на тази представа, но нямаше никакво съмнение, че старият епископ се чувства твърде неудобно.
За негово облекчение сър Егбърт изглеждаше напълно спокоен. Райлън се страхуваше, че възрастният мъж може да не успее да изиграе предвидената за него роля в плана, но това опасение сега му се стори неоснователно. Само побелелите кокалчета на пръстите и стиснатите в юмруци пръсти издаваха таящото се у него напрежение.
Райлън грижливо си придаде безразличен изглед и се приближи към очакващата го група. Джон седеше до масата на един стол с висока облегалка, драпиран за повече удобство с тъмно меко покривало. Любимият му сокол бе кацнал в левия заден ъгъл на масата, с качулка на главата, и почти не помръдваше. Изабел бе седнала настрани на стола си, в скута й лежеше гергеф със започната бродерия. Но интересът й към ръкоделието сега явно отсъстваше. Зад нея бе застанал епископът и видът му сочеше, че би предпочел да е някъде другаде.
Залата бе добре осветена от два големи свещника и множество факли по стените и Райлън ясно видя свития на руло пергамент, който лежеше пред Джон. Годежният му договор. Не бе очаквал Егбърт да го извади, за да го представи на краля. Когато осъзна това, самообладанието му за миг го напусна и Джон явно го усети, защото се усмихна по-широко.
— Без съмнение знаете целта на тази среща, сър Райлън, и понеже това е така, ще ви спестя предисловието. Този договор се прекратява в същия този момент.
Изричайки това, кралят вдигна пергамента и с яростен жест го разкъса.
Очите на Райлън блеснаха в ярост. Колко щеше да се наслаждава, когато за пореден път провали усилията на Джон!
— Унищожаването на писменото свидетелство за уговорката ми със сър Егбърт не може да обезсили обета, сключен между двама почтени благородници.
— Двама почтени благородници — възкликна кралят. — Едва ли е почтено да се заобикаля волята на краля. И ако не бяха малцината почтени васали, които ме обграждат, такива подли червеи като вас бързо щяха да унищожат цялото ми кралство! Но този път не успяхте, лорд Блекстън, защото няма да позволя този брак да бъде сключен.
С едно движение на ръката той смете разкъсания договор от масата и парчетата пергамент се разпиляха по голия под.
— Не можете да направите това. Не можете да предотвратите брака — възрази Райлън, насилвайки се да си придаде мрачен израз.
— Мога. Докато държа годеницата далеч от вас… и от баща й — добави той, прострелвайки сър Егбърт със сърдит поглед. — Мога да направя точно това. Лейди Мерилин е под моя опека, докато баща й и аз се споразумеем кой ще е новият й годеник. И това време не е далеч — грейна той в самодоволна усмивка.
Райлън си придаде смаяно изражение. И се обърна към сър Егбърт.
— А нашият договор?
Възрастният мъж сви рамене в жест на явно примирение.
— Каузата ви е безнадеждна, Кемп. Няма да позволя така да се отнасят с дъщеря ми. Освен това кралицата посочи на ваше място един много приемлив млад мъж и той вече даде съгласието си. Остава само Мерилин да се съгласи.
— Нейното мнение няма никакво значение — изсъска Джон.
Егбърт изправи рамене и погледна към своя крал.
— Не, милорд. По тази точка трябва да остана твърд. Моя грешка беше, че не се посъветвах с нея още отначало. Ако го бях направил, сега всичко това щеше да бъде избягнато. — И той отправи остър поглед към Райлън. — Тя не иска да се омъжи за вас, сър. Именно поради това тази работа стигна до вниманието на краля. Няма да допусна същата грешка втори път. Тя трябва да бъде съгласна — изрече той, обръщайки поглед към краля. — Само тогава ще подпиша брачния договор.
Кралят се накани да отговори, но се намеси Изабел.
— Това е извънредно приемливо за нас, милорд Лотън. Дъщеря ви е добре разположена към лорд Манинг. Не виждам проблеми в това отношение.
— Те ще се оженят в двора — вметна разпалено Джон. — Още тази седмица.