— Ще говоря съвсем скоро с нея, лорд Блекстън, след като се погрижа за съпруга си. Смея да твърдя, обаче, че ще разведря настроението на Джон дълго преди да накарате Джоана да започне да се отнася по-меко с вас.
Следобедните часове преминаха във вечер, а Джоана още чакаше. През целия ден придворните оживено разменяха клюки и слухове, но и сега, когато дългият летен ден едва бе започнал да догаря, все още нямаше никакви истински новини.
Бяха видели кралицата да се оттегля преди един час, за да се уедини с краля. Епископ Ференди беше видян да излиза от лечебницата на абатството, където бе отишъл за обичайното си кръвопускане. Джоана не знаеше дали Мерилин вече е получила позволение да се види с баща си. Не виждаше никъде нито сър Егбърт, нито Ивън, а колкото до сър Райлън…
Джоана забави стъпка и неспокойно сви вежди. В този момент би приветствала дори неговото присъствие, ако дойдеше да й каже какво става.
Когато си спомни за него, Джоана спря на място и с тежка въздишка се загледа навън в притъмняващото небе с цвят на лавандула. Колко объркващо беше всичко, призна тя пред себе си. Колко смущаващо се развиваха нещата.
Тя искаше само едно, да стане монахиня от ордена на гилбертинките. Целта й беше да се върне в „Света Тереза“ и към тихото съществувание, на което се бе радвала, преди Райлън Кемп така безогледно да нахлуе в живота й. Но пък беше успяла да се забърка в затрудненията на Мерилин, за да забрави за своите.
Едното бе довело до другото и сега съдбите на Мерилин и Ивън — както и властта над цялото имущество — бяха решени, и то само защото тя се бе набъркала в неща, които не я засягаха пряко. Съдбата на Райлън също беше засегната от нейните манипулации с невинната Мерилин и с не толкова невинния епископ, защото Райлън не само можеше да загуби всичко, което се бе надявал да спечели, но и можеше зле да пострада от ръката на краля, задето се бе опитал да заобиколи кралската воля.
Тази възможност, която преди не й бе хрумвала, накара сърцето на Джоана да забие тревожно. Не бе предвидила, че кралят може да накаже Райлън, задето се е осмелил да се разпорежда със съдбата на Мерилин без кралското одобрение. Възможно ли беше това да се случи?
Тази грижа не бе престанала да я измъчва, когато на вратата внезапно се почука. Джоана се хвърли към нея в прилив на надежда, към която се примесваше и страх. Но за свое смущение видя лейди Адел, придружена от сър Джордж Гейнс.
— Кралицата иска да говори с вас, лейди Джоана. В частните си покои — изрече тържествено лейди Адел.
— С мене? — изрече едва чуто Джоана, внезапно изпаднала в тревога от тази неочаквана покана.
Сър Джордж я изгледа лукаво.
— Побързайте, госпожице. Кралицата не бива да чака.
Сърцето на Джоана се свиваше в необясним страх, докато вървеше след двамата придворни по коридора към кралските покои. Двамата не й отправиха нито една дума, но затова пък често я поглеждаха изпитателно. Тя изгаряше от желание да ги попита за какво я вика кралицата, но беше сигурна, че няма да й кажат нищо, дори наистина да знаеха какво се готви. Затова само гледаше да не изостава и се опита дискретно да изтрие овлажнелите си длани в полата.
Кралицата я очакваше в един будоар. Беше облечена в широка роба, с разпусната коса, сплетена на две дълги плитки, които се спускаха под кръста й. Сър Джордж не влезе в будоара, а лейди Адел излезе, когато кралицата й махна да се оттегли.
Едва когато вратата се затвори, Изабел даде знак на Джоана да се приближи.
— Елате, скъпа. Седнете тук. Няма да ви задържам дълго.
Тя се вгледа напрегнато в Джоана, но изражението й бе приветливо. Когато Джоана седна на дървената пейка, покрита с малко килимче, Изабел въздъхна.
— Знам, че ще възразите, но ви предупреждавам, че от това няма да има полза. Денят беше изпълнен с неприятности и няма да допусна никакви оплаквания или сълзи. — После се усмихна, сякаш за да заличи впечатлението от суровите си думи. — Ще бъдете омъжена, Джоана. Всичко е договорено и всички страни дадоха съгласието си.
— Какво? Но това не може да бъде…
— Напротив, може и е направено. Знам, че няма да бъдете доволна от нашия избор, но трябва да се постараете да извлечете възможно най-много полза за себе си.
— Не! — изпусна остър вик Джоана и скочи от мястото си. Не я интересуваше дали ще разгневи кралицата или няма. Никое наказание, което Изабел можеше да й наложи, не можеше да бъде по-жестоко от това. — Не мога да се омъжа за никого! Всичко, което искам… което винаги съм искала, е…
— Няма значение какво искате вие. — Изабел се изправи и изгледа строго Джоана. — Става дума за доброто на Англия!