Езикът на Райлън я изгаряше като жив пламък. Сладък и горещ, той проникваше дълбоко, съживявайки въглените на страстта, заспали в нея, които само чакаха завръщането му. Сега сякаш едно пламтящо небе я увличаше в своята власт, независимо колко силно би искала да се възпротиви.
Ръцете на Райлън се обвиваха около нея и я притискаха към гърдите му. Едната му ръка се спусна надолу към седалището, описвайки горещи, бавни кръгове, и я прилепи жадно към твърдото доказателство за неговото желание.
— Господи, как бих искал да те отнеса на онзи остров още сега! — прошепна той, когато устните му се плъзнаха към бузата й и после към ухото й.
Страстен копнеж разтърси Джоана при тези думи и тя почувства как ниско долу в корема й се заражда една влажна топлина. Толкова се бе борила, за да забрави невъзможно греховните неща, които бяха правили в онова свято място. Но думите му ги възкресиха и всичко се стовари върху нея: начинът, по който я бе докосвал навсякъде, усещането за силното му голо тяло, което се бе плъзнало върху нейното. Омайната тревога, която бе събудил у нея. Нима всички тези усещания бяха така невъзможно божествени?
Тогава ръката му се вдигна нагоре, обхвана гърдата й и Джоана разбра, че всичко наистина бе било точно толкова съвършено, колкото си го спомняше. Още веднъж почувства как едно необяснимо течение възпламенява тялото й. Твърдата възглавничка на палеца му нежно минаваше напред-назад по чувствителното й зърно и без малко да я накара да се разтопи.
— Райлън… — прошепна тя, отпускайки обезсилена чело на рамото му. — Не можеш… аз трябва… О!
Изстена, когато бедрото му се пъхна между нейните и се притисна към горещия извор на измъчващите я желания. В същото време ръката му се спусна, за да обхване седалището й, и тя се заизвива в прегръдките му.
— Бих искал да те взема сега, малка моя гълъбице. Моя годенице. Моя съпруго. — Дъхът му излизаше на неравни тласъци. — Искам да те имам под себе си сега и завинаги.
Джоана едва дишаше, желанието й към него я задушаваше. Над главите им вятърът свиреше в короните на дърветата. Мекият килим от миналогодишни листа шумолеше под краката им. Чу се жалният крясък на самотна нощна птица. Но тя усещаше само присъствието на Райлън и начина, по който той я караше да се чувства.
Джоана притисна лице към шията му и го зацелува, вкусвайки леко соления аромат на кожата му, облизвайки нежно мястото, където нежната кожа ставаше по-груба, там, където бе остъргал брадата си. Райлън преглътна мъчително и тя целуна мястото, където лекият тласък премина в гърлото му, а после се усмихна, когато той инстинктивно преглътна отново. Също както той притежаваше силата да я залива със страстта си, спомни си Джоана, и тя беше способна да го възбужда.
Ръката му се спусна под запретнатите й поли, изкачи се по бедрото и стигна до влажната издатинка, където се съсредоточаваха всичките й желания.
— О, по дяволите, жено, как те искам…
Един от пръстите му се плъзна в горещата цепнатина и тя неволно издаде кратък вик. Той потърка влажните гънки и тя примря в прегръдките му. После той пъхна пръста си дълбоко в нея и тя ахна, смаяна от силата на собствената си реакция.
— Райлън… О!
— Мое сладко, сладко момиче — пъхна той в ухото й, продължавайки да излиза и да навлиза дълбоко в нея.
От това мъчително удоволствие Джоана почти щеше да припадне. Бе въвлечена във вихъра на една греховна магия, потъваше в бездните на сладострастната й съблазън. Без да осъзнава, тя започна да се движи в ритъм с ръката му, повдигаше се, за да приеме докосването му, заслепена от жаждата, която се кълбеше в нея.
— Райлън — прошепна тя задъхана, стискайки го с все сили. — Искам…
— Знам какво искаш, страстна моя малка гълъбице. И ще го имаш, точно както аз ще имам това, което искам. — Пръстът му се измъкна навън, за да навлажни чувствителния възел, скрит под къдравите косъмчета. — Много ми струва това, да те имам — прошепна той, захапвайки леко ухото й. — Но ще бъда стократно възнаграден.
Джоана не разбираше думите му, дори не ги чуваше. Бе твърде близо до това разкъсващо чувство, което той вече бе предизвиквал у нея. Толкова близо. Но тъкмо в този миг ръката му замря и той изстена разочаровано.
— Милорд?
— Проклятие! — изръмжа Райлън, бързо дръпна ръката си и спусна полите й надолу.
— Милорд? — разнесе се по-близо същият плътен глас.
— Тук съм, Кел, но те предупреждавам, стой по-настрана, че… — И изригна цветиста ругатня.
— Кралицата е. Прати известие по сър Джордж, че брачните договори очакват само вашите подписи. Но не мисля, че бихте искали той да ви търси тук собственолично…