Райлън въздъхна. Затвори очи и един безкраен миг като че ли се бореше да си възвърне самообладанието. Накрая отвори очи и се усмихна измъчено на Джоана.
— Не можем толкова скоро да се махнем от това проклето място, скъпа.
Джоана бе отстъпила назад и се бе облегнала на една от огромните брези, опитвайки се да се съвземе. Тялото й още трептеше от желание, което не й беше толкова лесно да потисне. Замаяна от противоречивите си чувства, които още я държаха в плен, тя се хвана за единственото, което не бе престанала да изпитва.
— Аз… трябва да се върна в абатството. Не мога да се омъжа. Няма да се омъжа.
— Никога не си имала възможност да избираш, Джоана. Никога. Не си ли доволна, че тъкмо аз ще бъда твоят съпруг?
— Но това… това не може да е вярно!
Ядосан, Райлън прокара пръсти през дългата си коса.
— Щяха да те омъжат за някой друг. По-добре аз, отколкото човек, избран от Джон.
Тя поклати глава, възвръщайки постепенно способността си да разсъждава.
— Нямаше да се омъжа и за избрания от него.
— Щяха да те принудят.
— Не. Не и ако бяха разбрали, че не съм чиста…
Тя млъкна, спомняйки си колко неефикасен се бе оказал този подход при Изабел.
— Какво? — Райлън стигна с три крачки до нея и я сграбчи за ръцете. — Господи, жено, не знаеше ли колко уязвима ще те направи това? Ще станеш плячка на всеки сластолюбив глупак…
Замълча, прекъснат от нетърпеливото повикване на Кел.
— Идвам, по дяволите!
Взря се в Джоана и въпреки че светлината не беше силна, тя забеляза, че се е намръщил.
— Няма нужда да рискуваш по този начин репутацията си, Джоана. Не сега. С това нямаше нищо да спечелиш, защото си твърде съблазнителна хапка за всеки мъж, за да се остави да го разубедят. Но сега аз ще се оженя за тебе.
Той я привлече към себе си за една бърза и властна целувка, съкрушавайки съпротивата й още преди да беше се проявила. Едва когато тя се отпусна безволно в ръцете му, той се отдръпна и си пое дъх продължително и накъсано.
— Сега нека да вървим и да изпълним дълга си като лоялни поданици на краля.
Обви ръка около талията й, изведе я от прегръдката на дърветата и тръгна до нея по пътеката. Тя видя Кел да се обръща и да тръгва към абатството, но Райлън се поколеба за момент и се обърна с лице към нея.
— Наближава времето, когато ще изпълняваме само дълга си един към друг и ти обещавам, сладка моя, че това ще ти донесе много радост.
Джоана се опита да се отдръпне, смазана от толкова много противоречиви чувства, с които не можеше да се оправи.
— Не искам да се омъжвам. Нито за тебе, нито за който и да било друг!
Той й отговори със смях — нисък, съблазняващ и безспорно подигравателен.
— Ще те накарам да съжаляваш за тези си думи. Ще дойде денят… нощта… когато ще изпълняваш и най-малкото ми желание и ще се молиш за моето внимание.
Макар че искаше яростно да отрече думите му, Джоана се уплаши, че в тях има прекалено много истина. Нададе яростен вик, отскубна се от прегръдката му и се отдалечи със скована походка. Би предпочела да избяга, особено когато той викна подире й:
— Ще се молиш за моето внимание, Джоана. И аз на драго сърце ще ти го давам.
22
Как се бяха стекли нещата, за да се стигне до такава невъзможна развръзка? Джоана прехапа долната си устна и се съсредоточи върху каменната стена, докато две камериерки я обличаха. Как така нежеланата дъщеря на един по-скоро незначителен барон бе дадена за съпруга на един от най-силните мъже в кралството? Последното, което искаше тя, беше да се омъжи.
Но това не беше съвсем вярно, възрази й един объркващ глас. Брак с Райлън… Джоана поклати глава, не можейки да подреди хаотичните мисли, свързани с него. Той беше безсърдечен и гледаше само собствените си интереси. Но трябваше да стане неин съпруг. Интересуваше се от нея само заради именията й. Но днес щеше да даде обет да се грижи за нея до края на живота си. А тя какъв обет щеше да даде?
Наведе глава напред под лекия натиск на пръстите на камериерката. Тя метна на главата й изтъкан от сребристи нишки воал и го завърза с две връвчици под брадичката й. И докато жената умело издърпваше къдрици от косата й и ги подреждаше около челото и бузите, скривайки останалата й коса под дългия воал, спускащ се на гърба й, този въпрос не преставаше да измъчва Джоана. Какъв щеше да бъде нейният обет?
Разбира се, щеше да положи обет да му се подчинява. И да му бъде вярна. Да го обича, да го почита и да го слуша. Самата ирония на нещата я накара да се усмихне. Любовта не беше чувство, което да съществува между нея и Райлън… ако изобщо съществуваше. Но тогава тя си спомни за радостта, която Мерилин изпитваше, очаквайки женитбата си с Ивън, и разбра, че любовта беше възможна в някои редки случаи. Със сигурност обаче не и в нейния принудителен брак.