Тя обаче не търсеше симпатиите на кралицата. Искаше да бъде освободена от този брак. Знаеше, обаче, че кралицата няма да го допусне, и избликът на справедлив гняв й помогна да възстанови самообладанието си.
Мерилин се появи заедно с баща си от източната врата на катедралата, сияеща от щастие, докато баща й пристъпяше до нея с израз на оправдана гордост. Мерилин срещна смутения поглед на Джоана с толкова радостна усмивка, че Джоана не можа да не й се усмихне в отговор. Поне Мерилин и Ивън щяха да се съберат. В това тя намираше известно удовлетворение.
В този момент вниманието й бе привлечено от гласовете, които се дочуха откъм главния вход на катедралата. Там, спрели на вратата, стояха двама мъже, които събуждаха толкова различни чувства у двете жени, за които бяха дошли. Ивън се бе изправил на вратата с неприкрито радостна усмивка въпреки мрачната обстановка. Рижата му коса беше грижливо пригладена, беше облечен в красива дреха от златистокафява дамаска, допълнена с огромна златна тока и колан, инкрустиран със злато. Но независимо от привлекателната му външност очите на Джоана бяха привлечени от другия мъж, който вървеше до него.
Райлън изглеждаше почти аскетично край пищно облечения Ивън. Тъмната му коса беше наскоро измита и прихваната отзад с ивица черно кадифе. Туниката му бе тъмносива, с метален отблясък, със строга кройка, под нея се показваха по-светлосивите ръкави на долната туника. И двете туники бяха ушити от най-фин ленен плат, но Джоана знаеше — и то още откакто за първи път го бе видяла, — че той няма особена нужда да изтъква авторитета си посредством облеклото. Самата сила на неговата личност караше хората да признават властта му. Стойката му, прямотата, с която гледаше хората в очите, и надменното му поведение показваха, че е по-добре да не го предизвикват. Край него трябваше да се ходи на пръсти.
Сякаш като противоречие на тези й мисли, крал Джон влезе в катедралата веднага след младоженците, последван от трима свещеници. Беше облечен в най-фини дрехи от пурпурна тъкан, подплатени и поръбени със сребристи хермелинови кожи. Ръцете му бяха целите в пръстени, на главата си бе сложил короната. Прическата му беше безупречна — най-доброто, което можеше да се купи с английски пари. Но край Райлън изглеждаше безличен. Усмихна се насила, но в очите му се четеше враждебност и в резултат на лицето му се изписа израз на капризно дете, съвършено неподходящ за един крал.
Кралят желаеше този брак не повече от нея, осъзна Джоана. Какво беше направил Райлън, та да принуди краля да одобри един съюз, който той съвсем явно не одобряваше?
Но нямаше време да го разбере. Изабел стана и направи знак на Мерилин да се приближи. Двете размениха тихо няколко думи, после девойката наклони глава и кралицата я целуна по челото. Когато Изабел се обърна към Джоана, лицето й беше напрегнато.
— Знам, че влизате в този брак с доста повече страх от обичайното — започна тя, когато Джоана се приближи. Гласът й беше тих, за да не може никой друг да чуе думите й. — Сър Райлън се отнесе сурово с вас в миналото и е възможно да го прави и в бъдеще. Но не се отчайвайте, детето ми. — Вгледа се внимателно в бледото лице на Джоана, преди да продължи. — В мое лице имате съюзник. Дръжте ме добре осведомена за действията на съпруга си и ще бъдете възнаградена.
— Възнаградена? — вгледа се Джоана в Изабел.
Нима кралицата искаше от нея да шпионира Райлън? Изабел се усмихна, когато разбра от изражението на Джоана, че е схванала намека, съдържащ се в думите й.
— Ако той някога бъде обвинен в измяна, мога да направя така, че вие и наследниците ви да останете чисти. И да не бъдете лишени от законните си владения — добави тя с поверително кимване.
Изрече го така, сякаш не очакваше отговор. С царствен жест положи целувка на челото на Джоана и отново седна на мястото си. Джоана не преставаше да мисли за този странен нов аспект на брака си. Дали Джон и Изабел са решили да внедрят шпионин в лагера на Райлън, когато са се съгласили на този брак? Вдигна очи към Райлън, но от това смущението й още повече нарасна. Двамата с Ивън последваха краля през централния кораб, после застанаха срещу годениците си, докато кралят се настаняваше в стола до кралицата. Тримата свещеници тръгнаха към олтара, сподирени от дима на кадилниците. Монасите подхванаха тържествения псалм и всички събрани благоговейно се смълчаха.
Джоана не можеше да се съсредоточи в литургията. Остро усещаше присъствието на Райлън до себе си, дори чувстваше как я поглежда косо. Но не смееше да срещне очите му. И без това беше достатъчно объркана. Вече добре знаеше от собствен опит, че Райлън е в състояние да замъгли мислите й и да разклати решимостта й. Чувстваше се като муха, хваната в гигантска паяжина, между неговите машинации и тези на кралицата.