Само дето отровата на единия паяк беше толкова сладка, че я караше да престане да се бори.
Сведе ниско глава и затвори очи в молитва. Да шпионира за кралицата — ето това никога нямаше да направи. Но кой знае какво бъдеще я чакаше под безусловната власт на Райлън? Можеше само да моли Бога да бъде милостив и да направлява съдбата й.
Слушаше като в мъгла латинските песнопения. Проповедта беше кратка — едно от посланията на свети Павел за греховността на жените и за задължението на съпруга да държи съпругата си в строго подчинение. Сякаш думите на този заблуден апостол стояха по-високо от тези на Спасителя, помисли Джоана. И когато дойде време да бъдат произнесени брачните клетви, тя вече бе достатъчно ядосана.
Ивън произнесе своя обет и получи в замяна този на Мерилин. Размениха си пръстените, а после и една непорочна целувка. Когато дойде техен ред, Райлън обърна лице към Джоана.
Може би яростният пламък в очите й го накара да застане нащрек, защото вместо да вземе едната й ръка и да я положи в отворената си длан, той сграбчи двете й ръце в своите и ги стисна здраво.
— Вземам те, Джоана Престън, девойка от Оксуич, да бъдеш моя законна съпруга. Да те имам в добри времена и в лоши. За добро и за лошо. В здраве и в болест. Богата или бедна. От този миг нататък, докато смъртта ни раздели. Заклевам ти се в това.
Дойде редът на Джоана. Тя не беше мислила какво ще каже. В гнева и болката си искаше само едно — да избяга от него… и от всички. Сякаш усетил разтърсващите я чувства, Райлън стисна ръцете й.
Джоана вдигна очи към него и отвори уста, за да заговори. Но думите не искаха да излязат от устата й. Никога досега не бе виждала очите на Райлън толкова сини. И толкова неустоими. Макар че стискаше здраво ръцете й, не й причиняваше болка и не я принуждаваше да каже думите. А като че ли й обещаваше нещо. Кажи думите и се възползвай от плодовете на моята добра воля, сякаш говореше пламналият му поглед.
Тя преглътна и започна шепнешком, така че само Райлън и свещеникът можеха да я чуят.
— … в здраве и болест. Богат или беден. Да бъда добра и…
Спря. Не можеше да му обещае покорство нито в леглото, нито на трапезата. Свещеникът многозначително се изкашля и тя продължи:
— От този ден нататък, докато смъртта ни раздели.
Райлън се усмихна и се отпусна, а Джоана разбра колко несигурен го е карала да се чувства. Пръстенът се появи моментално и бе надянат на пръста й.
— С този пръстен се венчавам за тебе — изрече той пресипнало.
Наведе се и я целуна.
Джоана срещна за миг устните му и бързо се дръпна. Но не можеше да нарече целувката съвършено невинна. Внезапният изблик на чувствата, когато устните му докоснаха нейните, направи целувката му подобна на жив пламък.
Коленичиха, за да ги благослови свещеникът, после отново станаха, за да чуят финалните псалми. Но сега през цялото време Райлън държеше ръката й в своята. Тя се опита да се освободи от смущаващата му хватка, но той не я пусна. Когато погледна към нея, обаче лицето му изглеждаше неочаквано успокоено.
— Ти ме направи много щастлив в днешния ден — прошепна той така, че само тя да го чуе. — Ще се постарая да направя същото и за тебе.
Тези думи заседнаха в ума на Джоана, измествайки брачния му обет. Въртяха се в главата й през цялото пиршество, което последва, през наздравиците и забавленията. Смайваше я невероятната им искреност. „Ще се постарая да направя същото и за тебе.“ Означаваше ли това, че иска бракът им да бъде наистина добър?
Неколцина жонгльори показваха изкуството си пред почетната маса, подмятайки с невероятна бързина невъзможни количества ками и горящи факли. Едно малко момче жонглираше с ябълки. Едно още по-малко момиче подхвърляше яйца. Чаши прелитаха над специалния килим, преобръщайки се в невиждани пируети. Но всички се приземяваха изправени или хванати точно от този, на когото бяха подхвърлени. Ако Джоана не беше толкова заета със собственото си положение, щеше много да се забавлява от възхитителните им изпълнения.
Но от едната й страна седеше Райлън, а от другата Изабел. Това обкръжение ужасно я изнервяше. Кралят се наслаждаваше без задръжки на богатата изба на епископа и накрая короната му се килна настрани.
— Джон, внимавайте за достойнството си — укори го с ядосан шепот кралицата.
Той поправи короната с една ръка, посягайки с другата към украсената със скъпоценни камъни чаша.