— Какво достойнство, щом те изнудва такъв като него? — И отправи кръвожаден поглед към Райлън.
Изнудва? Джоана също хвърли кос поглед към Райлън, макар че не можеше да разбере как е станало това. Но преди да продължи с размишленията си в тази посока, кралят бутна настрана орнаментирания поднос и се наведе напред, опрял лакти на масата. Кралицата положи предупредително ръка върху неговата, но той я отмести.
— Един по-безскрупулен крал от мене би ви обесил още много отдавна заради неразумното ви поведение. Войнственият ми брат Ричард със сигурност щеше да ви набоде на копието си заради вашите подмолни машинации. Бях търпелив, както подобава на един благороден крал, изчаках всичките свои блудни чеда да прекратят разприте и да се наредят зад мене. Зад своя крал. Зад единствения си истински сюзерен.
Бутна короната назад и отпи още една глътка. После присвитите му очи се спряха върху Джоана.
— Въпреки кралското достойнство, което тегне така силно над мене, аз все пак съм мъж. Докоснат от Божията ръка, това е сигурно. Но въпреки това — само мъж. — Той се усмихна с широка и лукава усмивка, която според Джоана го направи да заприлича на невестулка. — И ще призная, че изпитвам известно злорадство, когато узная за злополучието на друг мъж. Вие и съпругата ви сте хубава двойка, Кемп. Мнозина мъже ще ви завидят тази нощ, когато се озовете между бедрата на тази прелестна девойка, за която се оженихте. — Оригна се, после се изсмя. — Прелестната девойка, за която се оженихте.
Джоана се намръщи и погледна за помощ към Изабел. В миналото кралицата не би толерирала подобен разпасан език от страна на съпруга си. Но днес Изабел изглеждаше доволна, че го оставя да говори.
— Прелестната девойка, за която се оженихте — изкикоти се още веднъж Джон. — Да. Мнозина мъже ще ви завидят. Но поне един от тях ви е изпреварил, както изглежда.
Това жестоко оскърбление накара Джоана да отвори широко очи. Тя хвърли обвиняващ поглед към Изабел, която явно беше съобщила казаното от нея на краля. Кралицата обаче се взираше в Райлън със слаба, но несъмнено коварна усмивка на уста. За миг настъпи тишина. Кралят и кралицата чакаха, явно предвкусвайки колко унизен ще се почувства Райлън, когато научи подобно нещо. В другия край на масата Мерилин и Ивън се обърнаха, смутени от странната тишина. Дори Джоана затаи дъх, питайки се какво ще направи Райлън. Джон, разбира се, знаеше само част от истината, защото тя не бе съобщила името на мъжа, който я бе компрометирал. И все пак Райлън нямаше да бъде доволен да чуе това изявление от своя враг.
Райлън обаче реагира така, както никой от присъстващите не бе и помислил. Най-напред полека се обърна към Джоана и й се усмихна успокоително. После хвана ръката й и я поднесе към устните си. Целуна златния пръстен, поставен на пръста й, после положи една по-гореща, по-продължителна целувка върху дланта й, преди да обхване ръката й в своята. Едва тогава отговори на крал Джон.
— Разкрихте ни, както изглежда. Но аз не бих искал красивата ми съпруга да страда поради моята невъздържана натура. Тя подклажда страстта ми безбожно силно — призна той, хвърляйки жадна усмивка към съпругата си. — И макар че я отвлякох така непочтено, в края на краищата самият аз се намерих в капан. Но това е мрежа, в която влязох доброволно и никога няма да се противя срещу нея.
С това стряскащо изявление той стана и привлече зашеметената Джоана към себе си.
— Стигат ни толкова пиршества и забавления. Чаках достатъчно дълго, повече, отколкото може да издържи един смъртен мъж. Време е съпругът да вземе своята съпруга. Ти какво ще кажеш, Ивън? Да се освободим ли от тази приятна малка компания и да почетем нашите „прелестни девойки“ така, както заслужават?
Пияните гости изпратиха думите му с приветствени ревове. Джоана потъна в пурпурна червенина, когато осъзна, че думите на Райлън са били чути в цялата зала. Калаените чаши затропаха по дългата дървена маса. Райлън поведе Джоана под дъжд от весели подвиквалия и шеговити съвети и двамата излязоха от многолюдната банкетна зала.
Озовала се в началото на широкия коридор, Джоана погледна през рамо и видя недоумението, изписано по лицето на крал Джон. Но сър Егбърт сияеше, също както Ивън, сякаш това, което току-що бяха чули, не е било никаква изненада и за двамата.
Да не би да е било нагласено, запита се тя объркана. Възможно ли е Райлън през цялото време да е искал да се ожени за нея?
Как й се искаше да повярва. Как би предпочела това пред ужасното съмнение, което изпитваше в момента. Но сега, почти подтичвайки след Райлън през преддверието и по-нататък, през широкия павиран двор, тя нямаше време да мисли. Очакваха ги конете им и малък ескорт стражи, водени от исполина сър Кел.