— Тук сме — викна Райлън с облекчена усмивка. Вдигна Джоана на якия си кон и се качи зад нея. — Елате да поздравите новата си господарка, момчета. Лейди Джоана Блекстън.
Мъжете я поздравиха от седлата на нервно пристъпващите коне. Джоана беше толкова смутена от всичко, което ставаше с нея, че само леко кимна с глава и измърмори няколко любезни думи. Но когато Кел се приближи с коня си към тях, тя направи усилие да се съсредоточи върху него. Той, както изглежда, беше един от най-важните хора в обкръжението на съпруга й. Но обстоятелствата около запознанството им не бяха най-благоприятните.
— Добре дошла, милейди — измърмори той, сваляйки качулката, и сведе ниско глава.
— Благодаря ви, сър Кел. — Тя се вгледа внимателно в него, после реши, че ще бъде най-добре веднага да разсее напрежението помежду им. — Ако искате, мога да ви науча да плувате.
Всички избухнаха в силен смях, най-напред Райлън, после и останалите. Кел се изчерви, но не реагира по друг начин. Явно беше получил доста подигравки от другарите си, когато Джоана му бе избягала в придошлия поток, и тя се почувства още по-неудобно заради това. Прехапа устни, искаше й се да му се извини, но й се стори, че така само ще влоши нещата.
— Може би трябва да приемеш предложението й — подметна Райлън, без да престава да се смее. Притисна я към гърдите си и здраво я обви с една ръка. — Човек никога не знае къде може да отиде… и какво може да направи… когато преследва жена.
Този път Кел се разсмя и светлосините му очи се взряха многозначително в Райлън.
— Прекланям се пред вашия по-голям опит, милорд.
Малката група конници мина през отворените порти на абатството, сподирена от доброжелателни закачки, и спря, пресрещната от Ивън. Той се приближи към тях заедно с Мерилин и отдалече личеше колко е щастлив с младата си съпруга.
— Добър път, приятелю. Не след дълго и аз ще тръгна. — И Ивън сведе поглед към сияещата жена до себе си. — Първо ще отидем в Манинг, после ще посетим всичките й владения. Да се отбием ли при вас, когато стигнем Чипинг Уей?
— Непременно. Ще отложа йоркширското събрание, докато дойдеш. Да кажем, след четири седмици?
— Добре. Ако се забавим, ще ти пратя съобщение. Междувременно, радвай се на красивата си съпруга. Желая ти щастие във всички дела. — Вгледа се многозначително в Джоана и добави: — Ти си намери добра жена, която ще ти донесе мир и успех, на тебе и на всички, с които си свързан.
Мерилин протегна ръка и докосна коляното на Джоана.
— Ще бъдеш много щастлива. Всички ще бъдем.
Джоана се вгледа в блестящите очи на Мерилин и горещо си пожела това да се сбъдне. Но когато потеглиха, тя се улови, че се съмнява. Мерилин беше влюбена и виждаше целия свят в розова светлина. Но това, което Райлън изпитваше към нея, не беше любов, нито нейните объркани чувства към него можеха да бъдат наречени така.
Тогава ръката му се спусна по-ниско и той я притисна към топлината на бедрата си. Сърцето й изведнъж заби бурно и една неканена гореща вълна пробягна през нея.
Но това далеч не беше само страст, призна си тя, докато се отдалечаваха от абатството по прашния път, който водеше към града. Чувствата й се бяха променили някъде между кратката среща в брезовата горичка, разговорите за деца и гласно изречените брачни обети.
Не, не бяха се променили. Бяха укрепнали. Въпреки гнева си, задето я бяха дали в брачен съюз по-скоро като вещ, отколкото като човек, оставаше си факт, че се бе омъжила за мъжа, когото сърцето й бе избрало. Нещастието й беше там, че той я беше избрал не по повика на сърцето си, а заради политическите си цели.
23
Запътили се на север по стария римски път, те не се бяха отдалечили много от Ийли, когато към тях се присъединиха още десетина ездачи. Съпругът й, изглежда, беше планирал заминаването им от двора с всички подробности, разбра Джоана, защото новодошлите бяха войници на Блекстън, добре екипирани за пътя до Йоркшир. Едва когато Райлън се увери, че безопасността им е гарантирана, той позволи на Джоана да слезе от неговото седло и да се качи на кроткия кон, който мъжете бяха довели за нея.
Той самият обаче не се погрижи да я настани на гърба на животното. Още щом слязоха от конете на една полянка сред брезовата горичка, Райлън я предаде на Кел и без да каже нито дума, се запъти към гората със скована походка. Не се бави дълго, но когато се върна, косата му беше мокра, а туниката имаше влажни петна около врата и китките. Неколцина от мъжете се захилиха.