Той вдигна учудено вежда, притискайки я още по-силно в прегръдките си.
— Божичко! Та аз умирам от нетърпение да се любя с тебе. Но помислих…
Джоана поклати глава и очите й се изпълниха със съмнение. Но го превъзмогна.
— Можеш ли да ме обичаш… в сърцето си? Както аз те обичам? — довърши тя с нисък глас, който трепереше от скрити чувства.
Той впи пламнал поглед в очите й, изпълнени с толкова много и така противоречиви чувства, че не можеше да им даде име. После се усмихна и силно я прегърна.
— Мислех, че знаеш. Аз… — Поклати глава и се засмя. После я отдалечи малко от себе си и лицата им се изравниха. — Отказах се от истинско кралство, Джоана, за да те имам. Това не ти ли говори какви са чувствата ми?
Тя го загледа с блестящи от сълзи очи. Но този път се осмели да повярва, че това са сълзи от щастие.
— Аз… аз… исках да чуя думите.
Лицето му стана сериозно. Двамата все още бяха коленичили на пода, но не обръщаха внимание на нищо. Той отметна косата от лицето й и изтри една сълза с върха на палеца си.
— Обичам те, Джоана. Искам те за съпруга. За цял живот. — И се усмихна едва-едва. — Ще ми кажеш ли отново тези думи?
Джоана усети сърцето си да бие в неравен ритъм високо горе в гърлото й, устата й като че ли не беше способна да отрони и дума. Но когато сиянието в очите й се превърна в жарава, тя най-накрая успя да се овладее.
— Обичам те — прошепна тя, изпълнена до краен предел с чудото, което я възнасяше в облак от щастие.
— И аз те обичам — отвърна Райлън, обхождайки лицето й с очи. — Обичам да изпълвам ръцете си с твоята коса — продължи той, въплъщавайки думите си в действия. — Обичам златистото сияние в зелените ти очи и начина, по който свиваш вежди, когато се каниш да спориш за нещо с мене.
— Сега не споря — каза тя, подръпвайки туниката му, докато по лицето й се разливаше усмивка.
— Не.
Изведнъж въздухът около тях сякаш затрептя от напиращите им чувства. Тя бе изпълнена с любов и в същото време изгаряше от желание. Райлън също бе пометен от този мощен прилив, защото изведнъж стана и я издърпа да се изправи. С една ръка затвори вратата. И я грабна на ръце.
— Не мога да чакам, Джоана. Нито минута повече.
Тя обви шията му с ръце и се притисна към него.
— И аз не мога.
От отворения прозорец долитаха птичи гласове. Но външният свят вече нямаше никакво значение за двамата в стаята. Джоана знаеше само едно — че съпругът й я обича и че сега ще се люби с нея. Колан, рокля, риза, чорапи — дрехите й отлитаха от тялото й и падаха в далечните ъгли на стаята върху неговите дрехи. Той се отпусна до нея на високото легло в цялата си мъжествена красота. Изскърцването на леглото събуди у нея неясни спомени за сурови думи и плач на жена, но те почти мигновено потънаха някъде. Когато Райлън легна върху нея и я покри с цялото си тяло, тя вече не помнеше нищо, усещаше само него и огъня, който той пробуждаше у нея. Но този път това беше огън и в слабините, и в сърцето й. И когато Райлън я целуна, двата огъня се сляха във всепоглъщаща клада.
— Обичам те, Джоана — прошепна той сред неспирни целувки. — Обичам очите ти. — Целуна нежно всеки клепач. — Кожата ти. — Близна полека бузата й. — Ушите ти. — Езикът му обходи извивките им с невероятно еротични докосвания.
— И устните ти — прошепна накрая, когато срещна търсещите й целувки.
Толкова корав мъж, а с такива меки, чувствени устни, помисли Джоана, разтапяйки се под търсещите му ласки.
— И аз обичам устата ти — успя да отговори тя, докато той оставяше горещи следи по чувствителната й долна устна. — И други места.
Тя спусна ръце по врата му и надолу по гърба. Накара го да изтръпне в предусещане и се усмихна срещу устните му.
— Обичам, когато ме докосваш — прошепна той пресипнало, докато едната й ръка се плъзгаше леко надолу по гръбнака му.
Джоана отвори очи, за да срещне възпламенения му от страст поглед.
— Къде? Къде искаш да те докосвам? Тук?
Тя спусна двете си ръце по мускулите на гърба му до мястото, където започваше талията му. В отговор той яростно притисна устни в нейните, пъхвайки езика си дълбоко в устата й, без да престава да дразни вътрешната повърхност на устните й и езика й, докато тя не избухна в пламъци. Пръстите й се заровиха в плътта му и когато целувката му най-накрая свърши, тя бе останала без дъх.
Успехът на начинанието я накара да се одързости още повече.
— А по-хубаво ли е, ако те докосна тук? — прошепна тя, когато плъзна длани по-надолу, по твърдите мускули на седалището му.
Веднага получи отговор от силния тласък на слабините му, които се прилепиха към нейните. Набъбналата му мъжественост изгаряше голата кожа на корема й, докато той се плъзгаше над нея в отчаян ритъм. Тя чувстваше снопчетата мускули под дланите си. И без да мисли, в подсъзнателен тласък, се надигна към него.