— Господи, проклет да съм — избъбри той пресипнало. — Ти си играеш с огъня, красива моя малка гълъбице. И със сигурност ще се изгориш. — И тогава, с внезапно движение той хвана двете й ръце в своите и ги вдигна над главата й. — Сега ще видим кой кого ще изгори.
Задържа ръцете й с едната си ръка. С другата отмахна косата от лицето й, без да престава да се взира напрегнато в очите й.
— Искам да прогоря моя белег в тебе — прошепна той, шеговитият тон бе изчезнал. — Да разпаля сърцето ти така, че да няма съмнение на кого принадлежи.
— Ти вече го направи. — И в яснозелените й очи блеснаха нови сълзи.
— Наистина ли? — Той поклати глава, сякаш не можеше да повярва. — Но аз се държах напълно погрешно с тебе. Още от самото начало сгреших. Подценявах те. Не те разбирах.
Джоана се вгледа в смутеното му лице и почувства всепоглъщащ прилив на любов към него. Освободи едната си ръка и нежно обхвана бузата му.
— Докато ме обичаш… — Гласът й секна, сякаш чувствата заседнаха в гърлото й, тя с усилие преглътна напиращите сълзи и поде отново: — Докато ме обичаш, нищо друго няма значение.
Той обърна глава и целуна нежно дланта й. После вдигна очи към нейните със съвършено сериозен израз.
— Накарах те да дойдеш тук, като знаех колко мразиш това място.
— Сега това е минало. Аз… — Джоана се вслуша в сърцето си, искаше да бъде сигурна. Почти не можеше да повярва, че е възможно, след всичкото това време. — Вече не го мразя — призна тя с учуден глас. После се засмя, усещайки се наистина свободна за първи път от толкова много години. — Това място… всяко място… носи облика на онези, които го обитават. Ако моята любов живее тук, в Оксуич, тогава трябва да обичам и самия Оксуич.
Тя се взря в любимия си съпруг и в очите й той прочете радостта на сърцето й.
— Ако ти си тук, Райлън, и аз бих искала да бъда тук, вместо, където и да е другаде на земята.
След тези думи не остана нищо друго, освен нежните въздишки и бързите ахвания на страстните им прегръдки. Той плени устните й с устрем, който я изплаши само защото силата на реакцията й бе неочаквана и за самата нея. Езикът му се пъхна дълбоко в устата й, твърд и властен, и я притисна към леглото.
Но Джоана вече се рееше в трескавата страст, която избухна помежду им. Краката й се разтвориха, за да пропуснат твърдото му бедро да се плъзне между тях и да се притисне в отчаян копнеж към нейната гореща сърцевина. Беше невероятно възбудена. Давеше се в желание. Потъваше в невъобразимо сладостно усещане.
Когато той най-накрая откъсна устата си от нейната, тя се вкопчи трескаво в него. Но той решително се спусна надолу по хлъзгавото й от пот тяло и космите на гърдите му разпалиха нов огън в изострената чувствителност на плътта й. Тя се хвана за ръцете му, чувствайки напрежението в мускулите, докато той се плъзгаше надолу.
Райлън спря при гърдите й, обхващайки ги в коравите си длани, и зърната й щръкнаха възбудени, подобни на малки твърди цветни пъпки. Тогава той ги облиза едно по едно — бавно, мъчително. Тя се изви на дъга, отлепяйки гръб от леглото, почти без да осъзнава действията си, искаше да го накара да ги поеме в уста. Но проявата на възбудата й го накара само да се усмихне. Той духна леко върху всяко зърно, после се усмихна по-широко, когато те още повече се втвърдиха.
— От тебе нямаше да стане никаква монахиня — измърмори той, срещайки възпламенения й поглед. — Разбрах го още от самото начало. — Наведе се, за да целуне зърната й, подръпвайки леко всяко щръкнало връхче, докато Джоана не започна да пъшка в отчаяно желание. — Бях прав, нали?
Тя облиза пресъхналите си устни и отърка хълбоците си в него, търсейки облекчение.
— Отговори ми, сладка моя неустоима женичке. Бях прав за тебе, нали?
Джоана преглътна мъчително, не успяваше да мисли, а още по-малко да му даде що-годе свързан отговор.
— Да, да. О, Райлън, моля те…
— Кажи го заради мене, любов моя. Бих искал да чуя думите от устата ти.
— Беше прав — изпъшка тя. После пъхна едната си ръка при плоските му мъжки зърна и потърка влажната кожа. Когато той със съскане си пое дъх, тя отвори очи. — Беше прав. Щях да бъда много лоша монахиня. — Тя изстена, когато той прокара палци по връхчетата на гърдите й. — Беше прав и можеш… можеш да ми го припомняш… всеки път, когато поискаш.
Райлън изстена и сниши уста към гърдите й, които държеше пред себе си. Целуна и погали първо едната, после другата, като ги засмукваше силно, а после ги галеше с нежни, въздушни близвания.