Джоана извика, сякаш бе усетила болка. Но не болка обзе цялото й същество. Не, не беше болка. Той засмука настръхналите й зърна, докато не се овлажниха целите, после се дръпна, за да погледне лицето й. Джоана бе изпаднала в спазмите на най-прелестната агония. Той започна леко да усуква зърната й между палеца и показалеца си, докато тя се гърчеше под него.
— Ела в мене — замоли го тя, мятайки диво глава. Краката й се увиха около кръста му и настоятелно го притиснаха към тялото й. — Господи, Райлън, хайде. Хайде!
— Не подобава на съпруга да се подчинява на исканията на съпругата си — отвърна той, едва изричайки задъхано думите. — Не, аз изисквам, а ти се подчиняваш. — Отново сведе глава, за да целуне и да засмуче всяка от пламналите й гърди. — И ще бъда много взискателен към тебе, съпруго. Ах, по дяволите…
Прекъсна, сякаш самообладанието започваше да му се изплъзва.
Плъзна се надолу с рязък стон, полагайки огнени целувки по ребрата й, във вдлъбнатинката на пъпа и по-надолу, по пламтящата кожа на корема й. Ръката на Джоана не спираше да броди по лепнещите му от пот рамене, нагоре по врата и в косата, докато устата му оставяше горяща следа по пътя си към мястото, където се съединяваха бедрата й.
Когато той разтвори краката й, тя изстена в безпомощно предусещане, треперейки пред страстта, която я държеше в неговата власт. Тогава устните му намериха туптящия извор на цялото й мъчение и тя едва не избухна.
— Не, не — изстена Джоана, уплашена и в същото време нетърпелива. После заби пети в леглото, когато тънките нишки на самообладанието й започнаха да се късат. — Ох, Райлън…
Помете я вълната на безумния екстаз, която вече бе изпитвала. Като ужасна, възхитителна буря тя се стовари върху нея. Като Северно море, което залива някой малък остров.
В мига, когато тя изведнъж се напрегна и изкрещя, той слезе с подлудяващите си целувки още по-надолу изпълвайки я така, както тя копнееше да бъде изпълнена, удължавайки сладката агония на задоволяването й.
Когато треперенето й престана — когато тя се отпусна на пухения дюшек, почти припаднала. — Райлън се надигна над нея. Макар и отпаднала от разтърсващите му ласки, Джоана отвори очи, за да погълне разкошната гледка, която представляваше той. Мощното му мускулесто тяло блестеше като бронзово, окъпано от пот. Широки рамене, широки гърди, които се стесняваха към стегнатата тънка талия. Гордо изправената му мъжественост, издигаща се сред гнездото от тъмни косми, настояваше властно за нейното внимание.
Това е моят мъж, помисли тя, потръпвайки от гордост и сладостно предчувствие. Беше я взел за съпруга, макар че друга беше предназначена за него. Но той беше пожелал нея. Едва сега тя можа да признае колко много го беше искала. И още го искаше.
Усмивка раздвижи устните на Джоана, любовта я изпълни така мощно, че тя едва не се разпадна.
— Ела при мене, любов моя. — Вдиша подканващо ръце и напрегнатите й очи срещнаха жадния му поглед. — Обичам те.
Но това беше нещо повече от любов, осъзна тя, когато той се притисна до нея. Пръстите й се плъзнаха по ръцете му. Устните им се срещнаха в неизразимо сладка целувка. Съжаление и надежда, копнеж и любов и още много имаше в тази целувка. И когато той навлезе в нея, изпълвайки я изцяло с любовта си и с обещанието за тяхното бъдеще, Джоана го привлече надолу, по-дълбоко и по-близо от преди, пое го в сърцето си, за да остане там завинаги. Той започна да се движи с бавни, но възбуждащи тласъци, ускорявайки ритъма, за да достигне до съвършената хармония между тяло, душа и сърце. Джоана посрещаше тласъците му, притискай си към него в разкошно отдаване. Привлече лицето му надолу към себе си, за да го целуне още веднъж.
Езикът му полека обходи извивката на полуразтворените й устни.
— Има нещо страшно възбуждащо в това, да те целувам, когато се усмихваш, сладка моя.
Лек смях — чиста, непомрачена от нищо радост — избликна на устните й, после тя изстена в наслада, когато той я погали изключително възбуждащо.
— Щастието е толкова възбуждащо — отвърна тя, почти останала без дъх, описвайки кръгове около устните му с върха на езика си. — Щастието и любовта.
— Искам да те ощастливя, Джоана. Сега и завинаги. — Той спря, замирайки дълбоко в нея.
Когато видя сериозността, изписана по лицето му, чувствата се надигнаха като буца в гърлото й.
— Ти го правиш, Райлън. Повече, отколкото съзнаваш. — После тя спусна ръка надолу по извивката на здравите му хълбоци. — Дай ми всичко от себе си, моя единствена, истинска любов. И аз ще ти дам всичко.