Джоана не го чу какво отговаря, защото бе извърнал лице, но когато Уина се доближи още повече до него, Джоана бе сигурна, че той я е насърчил. Със сигурност нямаше да си позволи такива волности с този мъж, каквито си бе позволявала с птицеловеца! Въоръжена с оправданото негодувание, че една равна на нея може да бъде толкова дръзка сред самите стени на абатството, Джоана се стрелна към тях.
— Благодаря ти, че ми съобщи за лорд Блекстън — каза тя на Уина, напразно опитвайки се думите й да прозвучат възпитано.
Когато Уина я изгледа отвисоко, малко остана Джоана да кипне. Това момиче няма ли поне капка самоуважение, запита се тя разгневена. Не тя трябваше да предпазва една глупачка от необмислени действия!
— А, лейди Джоана — каза лорд Блекстън, обръщайки се към нея. Когато видя намръщеното й лице, погледът му се отмести за миг към Уина, но после насочи цялото си внимание към Джоана и й отправи лека усмивка в отговор на нейната. — Много се радвам, че дойдохте. Уина ме осведоми, че сте имали някаква работа… — Той замълча, оставяйки думите да увиснат във въздуха като въпрос, докато очите му не се отделяха от нейните.
— Да… бях заета — отговори тя, мъчейки се да скрие внезапно избликналите си чувства.
Смути я кой знае откъде хрумналата й мисъл, че дръзкото поведение на Уина нямаше да я засегне, ако бе насочено към някой друг мъж, но тя решително отхвърли това предположение. Като послушничка й прилягаше да се грижи за поведението на всички в ордена. Абатисата изискваше да се разкриват всички грехове, които можеше да се забележат у жените от ордена, за да могат всички да постигат по-лесно състоянието на съвършено милосърдие. Гневът й спрямо поведението на Уина беше част от задълженията й, каза си тя. Донякъде успокоена, погледна лорд Блекстън.
— Вашата приятелка предложи да ми покаже реликвите на абатството — започна той. — Сега, щом вие сте тук, вероятно ще можем да поговорим и в същото време да разгледаме реликвите. — Красиво оформените му устни се извиха още малко, той явно се шегуваше с нея. — Ако ни извините — изрече, обръщайки се към Уина с кратък поклон за сбогуване.
Не отправи прощален поглед към Уина, докато тя се отдалечаваше. Джоана обаче с неоправдан интерес я гледаше как си отива, докато собственото й самообладание започваше да изчезва. Сега, останала сама с този мъж, какво трябваше да прави? Нещо в нея се преобърна, като си помисли, че трябва да го заведе долу по тесните стъпала към мястото, където бяха погребани костта от левия палец на света Тереза и една кожена лента от сандала й. Представата, че ще останат двамата сами, накара стомаха й да се свие на нервен възел. Дори разговорът насаме с него сред оживения двор достатъчно много я разстройваше.
— Е? — подкани я той. — Приемете ръката ми, Джоана, и бъдете мой водач из чудесата на „Света Тереза“.
— Вие изобщо не се интересувате от реликвите ни — изфуча тя, докато той й поднасяше свитата си в лакътя ръка.
— Не съм си и помислял подобно нещо — отвърна той с усмивка, вдигайки ръка към сърцето си в престорен ужас. — Да не би да се съмнявате във вярата ми?
— Вярата ви? — Джоана се взря в сардоничното му изражение, смаяна от неговата надменност, и мнението й за този мъж започна да се оформя. — Вярвам, че сте един от хората, които точно така прекрасно могат да живеят под забраната на Негово светейшество да се извършват тайнствата в Англия, както сте живели и преди той да издаде тази заповед — нападна го тя.
Но макар това да бе замислено като най-силно оскърбление, той само се засмя.
— Бях кръстен дълго преди забраната и очаквам да стане нужда да търся последно причастие доста след като забраната на Инокентий бъде вдигната. Междувременно, като всеки добър християнин, се ръководя от наставленията на моя папа.
Гърбът на Джоана се схвана от това пренебрежение към тайнствата. Наистина по християнски! Нямаше намерение да спори по въпросите на вярата тъкмо с този мъж — с този богохулник, — напомни си тя. Беше я помолил за среща, за да я подкани да поеме своята отговорност за Оксуич. Трябваше само го изслуша и отново да му откаже. Тогава той щеше да си тръгне и повече нямаше да я притеснява.